Topic outline

  • General

    Collapse all Expand all

  • Topic 1

  • Научен семинар на тема "Събиране и предварителна обработка на данни за анализ в областта на прецизното земеделие".

    • Научен семинар на тема "Събиране и предварителнаобработка на данни за анализ в областта на прецизното земеделие".

      На 12 март 2025 г., в Заседателната зала на Факултета по математика и информатика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе научен семинар на тема "Събиране и предварителна обработка на данни за анализ в областта на прецизното земеделие".


      Семинарът беше организиран по проект AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies), дейност 3.4 на проект SUMMIT на Софийския университет. Откриването направи доц. д-р Александър Димов, ръководител на AI-BEST, който след кратко представяне, даде думата на лекторите - докт. Павел Геневски и проф. д-р Калинка Калоянова.


      В началото беше представена областта на т.нар. прецизно земеделие. След това бяха показани спецификите при различните източници на данни в областта: (1) климатични данни, (2) данни от земеделското оборудване и (3) наблюдения на земята. Подробно беше представено изследване за плътността на популациите от слънчогледи, свързаните с него предизвикателства и характеристиките на данните. Лекторът обърна специално внимание на техническите средства за събиране на данните и валидацията и анотиране на данните.


      Семинарът предизвика значителен интерес сред присъстващите, като завърши с дискусия представените теми.

      Проектът SUMMIT е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

       


  • Единадесета международна конференция по процеси на Леви

    • Единадесетамеждународна конференция по процеси на Леви

      Единадесетата международна конференция по процеси на Леви ще се състои в София, в Ректората на Софийския университет, в периода 28 юли – 01 август 2025 г. Тя продължава традицията на проведените в Манхайм (2022), Самос (2019), Анже (2016), Вроцлав (2013), Дрезден (2010), Копенхаген (2007), Манчестър (2005), Париж (2003) и Орхус (2002, 1999). Целта на конференцията е да срещне учени, а също и докторанти, чиято работа включва теми от областта на процеси на Леви и техните приложения.

       Основни теми: приложения в биологията, финансите и застраховането, теория на флуктуациите, безгранична делимост, Леви дървета, числени методи, теория на потенциала, опашки, стабилни и саморазлагащи се процеси, стохастичен анализ, стохастични частни диференциални уравнения.

       Придружаващото конференцията докторантско училище ще се проведе от 25-27 юли 2025 г. Фокусът на лекциите ще бъде върху:

      - характеризиране на разклоняващи се процеси на Леви и случайни точкови мерки, асоциирани с тях;  адитивни мартингали на разклоняващи се процеси на Леви, скорост на сходимост в случая на Брауново движение - проф. Бастиен Мален (Университет "Пол Сабатие", Тулуза, Франция);

      - генеалогия на разклоняващи се процеси - проф. Джейсън Суайнсбърг (Калифорнийски университет, Сан Диего, САЩ);

      - нови алгебрични перспективи за ренормализиращата група: Леви и себеподобни полугрупи в Хилбертови пространства - проф. Пиер Пати (Университет "Корнел", Итака, Ню Йорк, САЩ).

       В следния линк ще откриете актуална информация, списък на докладчиците и регистрационна форма: https://sites.google.com/view/levyconference2025

       Научният форум се организира по проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), научна група  ГАММА с ръководител чл.-кор. проф. дн Младен Савов. Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.



  • Втора годишна конференция по проекта SUMMIT

    • Втора годишна конференция по проекта SUMMIT

      В периода 1-2 април 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе Втората годишна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer).

      Официалното откриване на научния форум ще се състои на 1 април 2025 г. от 10.00 ч. в Аулата в Ректората на Софийския университет (бул. „Цар Освободител“ 15). За участие в събитието са поканени представители на различни държавни институции, както и чуждестранни учени и изследователи.

      Софийският университет „Св. Климент Охридски“ изпълнява проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) от началото на 2023 г. Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“. Той е с продължителност от 42 месеца и ще приключи на 30 юни 2026 г. Финансирането е в размер на 44 милиона лева.


      По своята същност проектът SUMMIT e комплексна програма - Стратегическа научноизследователска и иновационна програма за развитие на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя включва 115 относително самостоятелни проекта и допълващи дейности, в които към момента участват над 700 преподаватели, изследователи, докторанти и служители от Софийския университет.

      Основната тежест в стратегическата програма се пада на дейността на 22 предварително избрани научни групи, всяка от които разполага с бюджет между 1,1 и 1,8 млн. лв. (или общо 60% от бюджета). Научните групи работят в широк кръг стратегически за Софийския университет области на научни изследвания като изкуствен интелект, зелена енергия и околна среда, климат, време, природни бедствия и рискове, квантова информатика, медицина, разработване на нови материали, европейски ценности и социални предизвикателства, дигитално образование, дигитална хуманитаристика, дигитализация на малки и средни предприятия и други. 17 от научните групи са формирани около водещи изследователи от Софийския университет с най-високи наукометрични показатели. Другите 5 научни групи са формирани около водещи изследователи от чуждестранни университети и от индустрията. Дейността на научните групи ще бъде представена по-конкретно в рамките на отделни научни сесии на 1 и 2 април.

      Наред с това в рамките на стратегическата програма на конкурентен принцип са финансирани 93 проекта от всички факултети на Софийския университет, голяма част от които ще представят своите резултати в постерна сесия на 1 април. Чрез компонента за международно сътрудничество до края на 2024 г. са финансирани 452 мобилности на изследователи, в т.ч. 394 изходящи (на изследователи от Софийския университет в други страни) и 58 входящи (на изследователи от други страни в Софийския университет). Компонентът на програмата за защита на интелектуалната собственост и технологичен трансфер е насочен към създаване на интегрирана система за защита на интелектуалната собственост, технологичен трансфер и предприемачество и осигуряване на подкрепа на изследователите за зашита на тяхната интелектуална собственост, в т.ч. чрез подготвянето на заявки за международен патент.


      Кратка програма

       Пълна програма


       


  • Mеждународна научна конференция „Kонституционна поликриза и конституционализъм на извънредното положение“

    • Mеждународна научна конференция „Kонституционна поликриза и конституционализъм на извънредното положение“

      На 4 април 2025 г. от 9:00 до 18:00 в Конферентната зала на Ректората ще се проведе Mеждународна научна конференция „Kонституционна поликриза и конституционализъм на извънредното положение“, организирана от научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT.

      Конференцията ще протече в четири панела, изследващи различни аспекти на проблематиката, включително:

      • Концептуалните форми на конституционната криза и извънредното положение;
      • Извънредно положение, идентичност, интерпретиране;
      • Криза и извънредно положение в многостепенните и консоциални конституционни порядки;
      • Популизъм, извънредно положение и криза.

      Гостуват изтъкнати учени, изследователи и практици от Европа, Израел, САЩ и Канада. Работният език е английски.

      Събитието е със задължителна предварителна регистрация на този линк: https://forms.gle/XXrXMYXVv6uiF2P68

      Договор BG-RRP-2.004-0008 за финансиране на проект „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР (SUMMIT)“ по стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Национален план за възстановяване и устойчивост към програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.


  • Публична лекция на тема „Конституционните въображаеми“

    • На 17-ти март проф. д-р Иржи Пржибан ще изнесе онлайн публична лекция на тема „Конституционни въображаеми“, по покана на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.

      Конституционните въображаеми са вътрешни символични конструкции на самоконституиращото се (автопоетично) позитивно право и политика. Те правят възможно да си представим и опишем функционално диференцирано модерно общество като единно конституционно устройство, както и да преценяваме легитимността на неговите институции. В контекста на европейския конституционализъм въображаемите за общия пазар, универсалните права и демократичната власт са придружени от специфични въображаеми за европейска интеграция чрез правен плурализъм, административна рационалност, икономическа империя на просперитет и демократично мобилизирана недържавна общност. Тези въображаеми позволяват на конституционната теория да преосмисли юридическата концепция за конституцията и да използва социо-правни оптики на конституционализма в рамките на и извън държавата.


      Проф. Пржибан е съдия в Конституционния съд на Чешката република. Специализира социология и теория на правото. Автор е на десетки книги и стотици изследвания. Разберете повече като се включите в лекцията в Zoom на 17-ти март от 17:00 на този линк. Работният език е английски.

      Лекцията е част от поредица на тема „Конституционни въображаеми“, част от работата на научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT. Неин организатор и модератор е проф. д-р Мартин Белов, заместник-декан на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и преподавател по конституционно и сравнително конституционно право. Проф. Белов е един от водещите учени в областта на конституционните въображаеми в света и ръководител на едно от изследователските направления в научна група European Values and Social Challenges.

       Договор BG-RRP-2.004-0008 за финансиране на проект „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР (SUMMIT)“ по стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Национален план за възстановяване и устойчивост към програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.


  • Научен семинар „Събиране и предварителна обработка на данни за анализ в областта на прецизното земеделие

    • Научен семинар „Събиране и предварителна обработка на данни за анализ в областта на прецизното земеделие

       На 12 март 2025 г. ,сряда, от 17:15 ч., в заседателната зала на ФМИ ще се проведе научен семинар по проект AI-BEST на тема " Събиране и предварителна обработка на данни за анализ в областта на прецизното земеделие " с лектори Павел Геневски (докторант във ФМИ) и проф. д-р Калинка Калоянова. Поканени са всички заинтересовани – студенти, преподаватели и гости на ФМИ.

      Анотация: Редица фактори, като нарастването на световното население, климатичните  промени и екологичните предизвикателства, пораждат нуждата от по-ефективно обработване на земеделските площи. Мултиспектралните геопространствени данни намират все по-широко приложение за целите на прецизното земеделие. Два основни източника на такива данни са сателитите от съзвездието Sentinel-2 и безпилотните летателни апарати (БПЛА), оборудвани с мултиспектрални камери. Събирането, предварителната обработка и анализът на данните от тези източници, както и конкретната им употреба в прецизното земеделие, все още са свързани с определени предизвикателства. Ще бъде представен опитът от събирането на данни с БПЛА DJI P4 Multispectral, както и предварителната им обработка със софтуер DJI Terra и анотирането на изображенията в софтуера CVAT. Ще се представят аналитичните задачи, свързани с определянето на гъстотата на поникване на слънчогледови растения и приложението на някои съвременни модели за машинно самообучение за целите на идентифицирането и изброяването на растенията.

      Проектът AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies) - Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии е проект на ФМИ, който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на изкуствения интелект и големите данни в различни области на информатиката и компютърните науки.

       


  • Пик на RSV-вируси

    • Групата за наблюдение на микробиологичните рискове на Софийския университет с водещ учен д-р Сергей Иванов установи, че в края на зимата в страната ни има пик на RSV-вируси в страната. Преобладават респираторно синцитиалните вируси, има леко увеличение на коронавируси, но не и на КОВИД, а грипът остава без промяна. Това посочва изследването на отходните води, което отчита рязко покачване на RSV-вирусите в отпадните води. Това е доказателство за повишения брой на заболелите. 

      Отчетената промяна в епидемологичната обстановка е от последните две седмици. Вирусите предизвикват заболяване със симтоми на обикновена настинка при възрастните, но са опасни за малките деца, тъй като инфекцията може да предизвика услложнения, водещи до бронхити, пневмония и псевдо-круп синдром. 

      Изследователите отчитат и ръст на заразените с коронавируси, с изключение на тези, които причиняват КОВИД. При заболяванията  от грип А и грип Б остава без увеличение. 


  • Проведе се научен семинар за защита и реализация на интелектуалната собственост

    • Проведе се научен семинар за защита и реализация на интелектуалната собственост

      На 10 и 11 февруари 2025 г. в Стопанския факултет на Софийския университет успешно се проведе научният семинар „Защита и реализация на интелектуалната собственост“. Събитието бе част от стратегическата програма към дейност 3.5 „Защита на интелектуалната собственост и технологичен трансфер“ на проекта SUMMIT и събра учени и изследователи, за да обсъдят възможностите за патентоване на научни разработки.


      Водещ лектор на семинара бе д-р Стоян Радков, експерт в областта на интелектуалната собственост и патентното право, който представи ключови теми като патентоспособност, процедури и стратегии след издаване на патент, стратегии за защита на иновациите и най-добрите практики в технологичния трансфер. Участниците имаха възможност да обсъдят казуси от практиката и да обменят опит в интерактивни дискусии.


      Семинарът премина в динамична атмосфера, като участниците активно се включваха в дискусиите и имаха възможност да обсъдят конкретни казуси от практиката. Обсъдени бяха реални предизвикателства, пред които се изправят учените при патентоване, както и успешни примери за трансфер на технологии от университетската среда към бизнеса.


       Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.



  • Публична лекция на тема: „Ролята на съдилищата при извънредни ситуации“

    • Публична лекция на тема: „Ролята на съдилищата при извънредни ситуации“

      На 24 февруари 2025 г. от 18:00 часа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе публична онлайн лекция на професор Золтан Сенте на тема „Ролята на съдилищата при извънредни ситуации“.

      Живеем в епоха на постоянни извънредни ситуации. Последователните глобални кризи, като новата вълна на международния тероризъм, глобалната икономическа криза, масовата миграция, пандемията от COVID-19 и надвисналите заплахи като глобалното затопляне или енергийната криза, представляват сериозно предизвикателство за традиционните институции и функционирането на конституционните демокрации. Изключителната власт, предоставена на изпълнителната власт за преодоляване на тези кризи, нарушава предишния баланс на силите. При такива обстоятелства, съдебният контрол на това разширено правомощие и съдебната защита на основните права получават особен акцент. В този контекст централно място заема въпросът за съдебния контрол върху изпълнителната власт при управление на кризи.

      Лекцията ще разгледа ролята, която конституционните съдилища и обикновените съдилища могат да играят в защитата на правовата държава и демокрацията. За тази цел професор Сенте ще представи накратко най-важните теории за извънредното положение и описва конкретни случаи, които представят различните съдебни подходи. След това ще очертае легитимния обхват на вземане на решения от конституционните съдилища и съдебната власт, представяйки възможните съдебни стандарти, които могат да се прилагат в извънредни ситуации.

      Лекцията ще се проведе на английски език и е със свободен достъп в Zoom на този линк.

      Золтан Сенте е професор в Института за правни изследвания към Центъра за социални науки HUN-REN, Будапеща. От средата на 90-те години е член на Групата на независимите експерти за наблюдение на местната и регионална демокрация към Съвета на Европа. През последните години е бил гост-професор в UCL (Лондон), Ягелонския университет (Краков) и между 2023 г. и 2024 г. ‘Фернан Бродел’ професор в Европейския университетски институт (Флоренция). Има множество публикации в областта на конституционното и сравнително конституционно право, конституционна теория и европейска конституционна история.

      Лекционната поредица "Emergency Constitutionalism, Constitutional Polycrisis and Rule of Law and Democracy in Transition" стартира миналата година в рамките на дейностите на научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT. Поредицата си поставя за цел да изследва през критични и съвременни аналитични перспективи основните предизвикателства, които множеството кризи и режими на извънредно положение поставят пред правовата държава и демокрацията. Неин организатор е проф. д-р Мартин Белов, заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател по конституционно и сравнително конституционно право и ръководител на изследователско направление по проекта SUMMIT.

      Договор BG-RRP-2.004-0008 за финансиране на проект „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР (SUMMIT)“ по стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Национален план за възстановяване и устойчивост към програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.



  • Заключителен семинар по въпросите за чуждоезиковото обучение в средното и висшето образование

    • Заключителен семинар по въпросите за чуждоезиковото обучение в средното и висшето образование

      В Заседателна зала 1 в Ректората се проведе заключителен семинар по въпросите на чуждоезиковото обучение в средното и висшето образование, организиран от Факултета по класически и нови филологии. Ръководител на проекта „Връзката между различните етапи в българската образователна система като трансфер на знания в хуманитарните науки“ по програма SUMMIT на Софийския университет беше доц. д-р Антония Цанкова.

      Заключителният семинар се превърна в отлична възможност за учители от гимназиалния етап на образование и преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да обменят опит, виждания и идеи.


      Форумът беше открит с изказвания на проф. д-р Гергана Петкова, декан на Факултета по класически и нови филологии, и доц. д-р Антония Цанкова, ръководител на проекта по SUMMIT. От Министерството на образованието и науката участие в семинара взе Ангел Апостолов, главен експерт в дирекция „Международно сътрудничество“.

      В първия панел на семинара бяха разгледани взаимовръзките между средното и висшето образование в областта на чуждоезиковото обучение и добри практики и перспективи за сътрудничество и съвместни проекти. Темите на изнесените презентации бяха разнообразни, включващи взаимодействието между НГДЕК и Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, добрите практики при преподаването на френски език в гимназиален етап и трудностите и техните възможни решения при преподаването на китайски език на деца.


      Вторият панел на семинара беше посветен на навлизането на новите технологии в чуждоезиковото обучение, като бяха представени най-различни начини компютърните технологии и изкуствен интелект да бъдат включени в образователния процес с цел той да бъде по-мотивиращ и ефикасен.

      Заключителният панел на семинара беше насочен към дуалното образование, международното сътрудничество и ролята на владеенето на източен език за професионалната реализация.


      През трите панела участниците в семинара активно и непредубедено обсъждаха изложените идеи, практики и подходи към представените проблеми на чуждоезиковото обучение. Участниците единодушно стигнаха до извода, че трансферът на знания между училищното и висшето образование е ключов елемент към подготвяне на квалифицирани специалисти за трудовия пазар. Подобни семинари значително допринасят за взаимното разбиране на проблемите в двата образователни етапа, беше друго мнение, около което участниците се обединиха. Беше изразено убеждението, че представените идеи и добри практики ще намерят практическа реализация в бъдещи съвместни проекти и инициативи.

      Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

      Текст: Николай Бакалов


  • Научен семинар на тема „Защита и реализация на интелектуалната собственост“

    • Научен семинар на тема „Защита и реализация на интелектуалната собственост“

      На 10 и 11 февруари 2025 г. от 9.30 до 14.30 в зала 420 на Стопанския факултет ще се проведе научен семинар на тема „Защита и реализация на интелектуалната собственост“, част от стратегическата програма на проекта „Софийски университет – Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“ по отношение на развитието на интелектуалната собственост и технологичния трансфер.

      По време на научния семинар ще бъдат обсъдени актуални теми като патентоспособност, процедури и стратегии след издаване на патент, валидност на патентите и най-добрите практики в технологичния трансфер. Участниците ще имат възможност за активни дискусии и обмен на опит с водещия лектор д-р Стоян Радков – утвърден експерт в областта на интелектуалната собственост и патентното право. Семинарът ще се проведе на английски език.

      Участниците ще придобият ценна информация в областта на интелектуалната собственост и ще подпомогне развитието на нови иновационни дейности в рамките на Софийския университет.

       Моля, при желание за участие да се регистрирате на следния линк: https://forms.office.com/e/fMBRKpUaRt

      За тези, които имат интерес към събитието, но нямат възможност да се включат присъствено, могат да вземат участие онлайн на следния линк:  https://tinyurl.com/37x2v98d




  • Изложба „Аз, Венера“ – проект на проф. д-р Бисера Вълева и проф. д-р Анна Цоловска

    • Изложба „Аз, Венера“ – проект напроф. д-р Бисера Вълева и проф. д-р Анна Цоловска

       На 03 февруари 2025 г. в Галерия-книжарница „София Прес“ се откри изложбата „Аз, Венера“ – проект на проф. д-р Бисера Вълева и проф. д-р Анна Цоловска, преподаватели в Катедра „Визуални изкуства“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет.

      В 24 платна художничките представят визуално резултатите от аспекта „статика“ или в случая – „устойчивост“ на образа в изкуството чрез авторски интерпретации. За тема на изложбата е избран архетипният образ на „Венера“ като изключително постоянен, независимо от безбройните му вариации.


      Изложбата е част от работата и експериментите по проект: „Движение и статика – теоретични изследвания и художествени реализации във визуалните графични и пластични изкуства.“, по договор №70-123-258 / 19.02.2024 г. от конкурсна сесия II към ДЕЙНОСТ 3.4 от проект BG-RRP-2.004-0008 SUMMIT. Това изследване е финансирано от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

       



  • ФКНФ проведе семинар в АЕГ „Гео Милев“ в Бургас

    • ФКНФ проведе семинар в АЕГ „Гео Милев“ в Бургас

       Факултетът по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организира и проведе в АЕГ „Гео Милев“ в гр. Бургас еднодневен семинар върху проблемите на взаимодействието между средното и висшето образование в областта на чуждоезиковото обучение.

      Научно-приложният форум под наслов „Връзката между различните етапи в българската образователна система като трансфер на знания в хуманитарните науки. Предизвикателства пред цифровото общество“ беше организиран в партньорство между Факултета по класически и нови филологии на Софийския универститет „Св. Климент Охридски“ и Английска езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Бургас в изпълнение на дейностите, предвидени по проект „Връзката между различните етапи в българската образователна система като трансфер на знания в хуманитарните науки“, финансиран по програмата „Софийски университет – маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“ по Стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост към Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.


      В семинара, състоял се на 24 януари 2025 г., се включиха над 30 участници от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас, както и преподаватели от състава на няколко други основни и средни училища в Бургаска област. Форумът беше тържествено открит от декана на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Гергана Петкова и ръководителя на проекта по SUMMIT доц. д-р Антония Цанкова; приветствие към участниците с пожелания за ползотворна работа отправи и заместник-директорът на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас г-жа Красимира Митева.


      В рамките на работната програма на семинара участниците имаха възможността да се запознаят с лекции в три тематични направления, последвани от широки дискусии върху поставените проблеми. В първата лекция от панела „Чуждоезиковото обучение през XXI в. – предизвикателства и перспективи“ проф. д-р Надя Чернева от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ систематизира новите технологични и обществени обстоятелства пред обучението по чужди езици в национален план през последното десетилетие и изложи своите лични възгледи и професионални предложения за преодоляването на нововъзникналите трудности. 


      Като директор на Центъра за чужди езици и интеркултурна комуникация на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ тя акцентира върху острата необходимост от „връзка по вертикала“ в българската образователна система и подчерта виждането си, че инициативата за движението по посока на сътрудничеството трябва да се поема от висшите учебни заведения в България. Проф. д-р Чернева защити целесъобразността на няколко проекта и инициативи на своя научен център в областта на обучението по чужд език и литература в бакалавърския курс и в областта на езиковото обучение и туризма.


       Особен интерес у аудиторията предизвика иновативен модел на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за определяне на лингвокултурна компетентност на обучаеми по чужди езици, представен от нейната колега гл. ас. д-р Боряна Тенчева. Относно модела постъпиха много заявки за сътрудничество, като в хода на дискусията се очертаха и други две идеи за съвместни инициативи, а именно участието в обща платформа с учебни единици и други дигитални материали за урока по чужд език, и изработването на виртуална карта за проектната дейност на национално ниво, която би спомогнала за засилването на сътрудничеството между висшите и средните учебни заведения в страната по конкретни дейности.


      Като част от същия тематичен панел, посветен на обучението по чужд език в контекста на новото хилядолетие и новото цифрово общество, г-жа Чън Чан от преподавателския колектив на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас запозна участниците в семинара с прилаганите от нея дигитални ресурси и инструменти с генеративен изкуствен интелект в часа по китайски език за целите на обучението и за нуждите от по-бързото и по-ефективното натрупване на знания. Изложението на г-жа Чън беше последвано от представяне на положителния опит от въвеждането на т. нар. геймификация в обучението по чужд език в средния образователен курс; своя опит и постижения в тази насока споделиха ученици от 10 клас на модула по компютърно обучение в гимназията в направление „Компютърни системи“.


      Вторият панел от програмата на семинара постави акцент върху нормативните възможности за сътрудничество и съвместни проекти между учебни заведения от средното и висшето образование в национален план. Дебатът в рамките на тази дискусионна тема беше открит от съвместната лекция на гл. ас. д-р Николай Бакалов и докторант Милена Сахакян от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които запознаха аудиторията с резултатите от своето изследване на нормативната уредба на Република България по отношение на сътрудничеството между институциите в двете посочени по-горе образователни степени. Гл. ас. д-р Бакалов подчерта оскъдния брой на законовите разпоредби в тази област, който не създава условия и стимули за разгръщане на мащабно сътрудничество, а докторант Сахакян набеляза няколко линии с множество конкретни и практични точки за действия по създаването и подкрепата на взаимодействията. В резултат на изложенията по лекцията и последвалата дискусия се очерта необходимостта от разширяването на нормативната уредба и засилването на ролята на националните политики за насърчаване на практиките на споделен опит. Своето разбиране за неотложната необходимост в това отношение от интердисциплинарност в новото хилядолетие и пряка междупредметна връзка в средния курс имаше възможност да сподели и г-жа Ивелина Койчева, преподавател по химия на английски език от колектива на АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас. В рамките на същия работен панел, с участието на ученици от 9 клас на гимназията тя представи част от свой урок от поредицата „Артистична наука“, по време на който на английски език бяха демонстрирани любопитни химични експерименти.


      В последния панел от програмата, озаглавен „Филологическото образование във връзка с професионалната реализация на младите българи“, доц. д-р Антония Цанкова, преподавател от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на проекта „Връзката между различните етапи в българската образователна система като трансфер на знания в хуманитарните науки“, в рамките на който се проведе еднодневният семинар, представи образователните предложения на факултета както в бакалавърската, така и в магистърската степен на филологическото направление в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Особено внимание доц. д-р Цанкова обърна на професионалните сфери на реализация на студентите, завършили филологически специалности във Факултета по класически и нови филологии, в традиционен исторически план, но и в контекста на новите потребности на пазара на труда, в резултат на което се очерта една нова карта от възможности за работна заетост, включваща в себе си множество нови елементи от обслужващата, финансовата и дори технологичната сфера. Много коментари от страна на участниците предизвика проучването, което доц. д-р Цанкова представи, за реализацията на завършилите филолози в съпоставка с техните първоначални очаквания и стремежи към професионален успех.

      Работните дейности от семинара бяха закрити от проф. д-р Гергана Петкова, декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която обобщи основните резултати от лекционните и дискусионните модули, и начерта някои конкретни посоки за установяване и насърчаване на сътрудничеството.


       Текст: гл. ас. д-р Илияна Чалъкова

      Снимки: Ема Стайкова




  • Семинар по въпросите за чуждоезиковото обучение в средното и висшето образование

    • Семинар по въпросите за чуждоезиковото обучение в средното и висшето образование

      На 7 февруари 2025 г. от 9.00 ч. в Ректората на Софийския университет ще се проведе семинар, посветен на въпросите на чуждоезиковото обучение в средното и висшето образование. Семинарът е организиран от Факултета по класически и нови филологии към СУ „Св. Климент Охридски“ в рамките на проект „Връзката между различните етапи в българската образователна система като трансфер на знания в хуманитарните науки“ по програма SUMMIT на СУ „Св. Климент Охридски“.

      Проектът е насочен към установяване на проблемите, перспективите и възможните решения за подобряване на преноса на знания между различните етапи на образователната система в България и справяне с предизвикателствата на цифровото общество. Ще бъдат представени и обсъдени добри практики и възможности за реализиране на проекти в сътрудничество между средното, висшето образование и бизнес организации.

      Договор BG-RRP-2.004-0008 за финансиране на проект „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР (SUMMIT)“ по стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Национален план за възстановяване и устойчивост към програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.

      Покана

      Програма




  • Софийският университет е домакин на кръгла маса за отношенията ЕС-Корея с участието на професор Сихонг Ким

    • Софийският университет е домакин на кръгла маса за отношенията ЕС-Корея с участието на професор Сихонг Ким

      На 19 февруари 2025 г. от 14.30 ч. в Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет ще се проведе Кръгла маса за отношенията между ЕС и Корея с участието на професор Сихонг Ким „Жан Моне“ професор в департамента по европейски изследвания във Graduate School of International and Area Studies (GSIAS), Университет за чуждестранни изследвания Ханкук (HUFS), Сеул, Корея. Събитието се организира от научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT на Софийския университет.

      Проф. Сихонг Ким, световно уважаван експерт по европейски изследвания и отношенията между Корея и Европа, ще изнесе ключова реч, озаглавена „Отношенията между Корея и ЕС на кръстопът“. Проф. Ким има изключителна академична биография, като притежава магистърска и докторска степени по социология от Григорианския университет в Рим. Освен това е бил президент на Корейското общество за съвременни европейски изследвания (KSCES) през 2009 г., което е свидетелство за дълбокото му разбиране на двете култури. Посещението му в Софийския университет представлява уникална възможност за досег до един от най-влиятелните корейски гласове в сферата на европейските изследвания.

      Кръглата маса ще се открие и модерира от проф. д-р Мария Стойчева, водещ учен в изследователската група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ и ще предостави и провокиращи размисъл презентации на водещи преподаватели от Софийския университет, включително:

      • Доц. д-р Искрен Иванов: Отношенията ЕС – Корея по време на президентството на Тръмп: възможности и предизвикателства;
      • Асистент д-р Диана Петрова: Възможности за финансиране от ЕС за Южна Корея;
      • Доц. д-р Николина Цветкова: Проучването VASCAPE – Сравнение между гражданските умения и политическата ангажираност на младите хора в Корея и България.

      Кръглата маса ще завърши с обобщение и отворена дискусия, която ще насърчи обмена на идеи и гледни точки относно развиващата се динамика на отношенията между ЕС и Корея.

      Посещението на проф. Ким е част от неговата изключителна кариера, обхващаща десетилетие лидерство в Университета за чуждестранни изследвания Ханкук (HUFS) в Сеул, Корея. С наближаването на пенсионирането си през август, влиянието му остава силно, особено като генерален директор на Центъра Жан Моне за върхови постижения на HUFS, подкрепян от Европейската комисия.

      Събитието е безплатно и отворено за публика. За да присъствате, моля регистрирайте се на този линк. Работният език е английски.

      За допълнителна информация, свържете се с научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ към Софийския университет на aseniad@uni-sofia.bg

      Договор BG-RRP-2.004-0008 за финансиране на проект „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР (SUMMIT)“ по стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Национален план за възстановяване и устойчивост към програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.



  • Научен семинар "Търсене и изчисляване с голяма точност на периодични орбити за задачата за трите тела"

    • Научен семинар "Търсене и изчисляване с голяма точност на периодични орбити за задачата за трите тела"

       На 21 януари 2025 г. в Заседателната зала на Факултета по математика и информатика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе научен семинар по проект "Ефективни изчисления и алгоритми. Приложение при решаване на теоретични и практически проблеми от  различни научни области.", дейност 3.4 на проект SUMMIT на Софийския университет.


      Семинарът беше открит от доц. Петър Армянов, ръководител на проекта, който след кратко встъпителни слова, даде думата на доц. д-р Иван Христов - член на колектива. Той изнесе доклад на темата "Търсене и изчисляване с голяма точност на периодични орбити за задачата за трите тела".


      Представянето включи както интересни факти от историята на разглеждания както математически, но и физичен и информатичен проблем, така и състоянието на актуални изследвания в областта. Представени бяха постиженията на екипа в развитие на методите за устойчиви и прецизни изчисления и приложението им в търсенето на периодични орбити от различни типове.


      Семинарът предизвика значителен интерес сред участниците, включително магистри, като завърши с оживена дискусия.


      Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) е финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, със съдействието на ЕС- Next Generation компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

       Animations_seminar

      Slides_seminar

       



       


  • Лекция на тема: „Преводът на „Времеубежище“ на Георги Господинов и проблемите на адекватността и еквивалентността при превод“

    • Лекция на тема: „Преводът на „Времеубежище“ на Георги Господинов и проблемите на адекватността и еквивалентността при превод“

      На 9 януари 2025 г. в рамките на работата по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“ с ръководител проф. д-р Надежда Сталянова по проекта на Софийския университет SUMMIT, финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, се проведе лекция с последващ семинар на тема: „Преводът на „Времеубежище“ на Георги Господинов и проблемите на адекватността и еквивалентността при превод“.

      Гост-лектор беше доц. д-р Елена Крейчова от Масариковия университет в Бърно, Чехия. Лекцията беше предназначена за студенти от специалността „Славянска филология“ и на нея присъстваха студенти от всички курсове, преподаватели, както и преводачът на Георги Господинов на чешки език и преподавател в Софийския университет Давид Бернщейн. Практическата работа след лекцията беше насочена към възможните преводачески стратегии в процеса на превод.


      Доц. д-р Елена Крейчова е преподавател в Катедрата по славистика към Философския факултет на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Научните й интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, психолингвистиката, теорията и практиката на превода. Съдебен преводач към Министерството на правосъдието на Чехия от 2001 година. Превежда художествена и специализирана литература.



  • Научен семинар "Търсене и изчисляване с голяма точност на периодични орбити за задачата за трите тела"

    • Научен семинар "Търсене и изчисляване с голяма точност на периодични орбити за задачата за трите тела"

      На 21 януари 2025 г., вторник от 14:00 часа в заседателната зала на ФМИ ще се проведе научен семинар на тема "Търсене и изчисляване с голяма точност на периодични орбити за задачата за трите тела" с лектор доц. Иван Христов.

      Събитието се провежда по проект "Ефективни изчисления и алгоритми. Приложение при решаване на теоретични и практически проблеми от различни научни области", с ръководител доц. Петър Армянов, дейност 3.4 на проект SUMMIT на Софийския университет, финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост.

      Анотация на доклада:
      Предложен е и е реализиран ефективен подход за търсене на периодични решения (орбити) за класическата гравитационна задача за трите тела. Изследвани са два традиционно изучавани типа начални условия - Ойлерови и free-fall начални условия. Разгледан е случая на тела с равни маси.
      Grid-seаrch методът е използван за намиране на кандидати за периодични орбити (за намиране на начални приближения за метода на Нютон). Методът на Нютон е използван за откриване и изчисляване на периодичните орбити с голяма точност.
      Традиционно Grid-seаrch методът, в комбинация с метода на Нютон (или друг метод за уточняване), се прилагат за стандартното периодично уравнение разглеждано върху целия период. Иновативният подход, предложен от нас, се състои в замяна на решаването на периодичното уравнение с решаването на друго уравнение, което също характеризира периодичните решения, но се разглежда върху половината период. Това води до много по-голяма ефективност и откриването на много нови периодични орбити.
      Откриването на нови неустойчиви периодични орбити е важно при изследването на хаоса в задачата за трите тела, а устойчивите периодични орбити са с астрономическо значение.

      Поканени са всички заинтересовани – студенти, преподаватели и гости на ФМИ.
      Това е поредната сбирка на научния семинар към проект "Ефективни изчисления и алгоритми. Приложение при решаване на теоретични и практически проблеми от различни научни области".
      Презентацията ще бъде на български език.


  • В София и Пловдив циркулират много респираторни вируси, но засега няма тенденция за развитие на епидемия от един вид патоген

    • В София и Пловдив циркулират много респираторни вируси, но засега няма тенденция за развитие на епидемия от един вид патоген

      През първата работна седмица на 2025-та година групата за наблюдение на микробиологичните рискове на Софийския университет с водещ учен д-р Сергей Иванов анализира отпадните води на София и Пловдив.

      Анализът се извършва по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

      Мониторингът показва, че няма съществено изменение в епидемиологичната обстановка в сравнение с тази преди коледните и новогодишни празници.

      В столицата се откриват Ковид и грип А и Б. В Пловдив има понижение на нивата на заболяванията в сравнение тези от преди празниците. Изследванията обаче откриха наличието на много други респираторни вируси, които обичайно не присъстват в отпадните води през другите сезони. Такива са респираторно синцитиалния вирус и другите коронавируси. В изследванията на научната група се откриват и ентеровируси, аденовируси и варицела-зостер вируси, последните само в края на миналата година.

      Д-р Сергей Иванов, ръководител на научната група „Микробиологични рискове в околната среда“, е категоричен, че сред населението в София и Пловдив циркулират много респираторни вируси, но засега няма тенденция за развитие на епидемия от един вид патоген.




  • Влязохме в празниците без епидемия от респираторни заболявания

    • Влязохме в празниците без епидемия от респираторни заболявания

      Групата за наблюдение на микробиологичните рискове на Софийския университет с водещ учен д-р Сергей Иванов анализира патогенните вируси в отпадните води на София, Пловдив, Варна и Бургас, което е близо 40% от населението на България. Началото на този мониторинг е поставено през февруари на текущата година. То се извършва по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

      Новата научна област, наречена „епидемиология базирана на отпадъчните води“ позволява да се наблюдава и анализира в реално време развитието на инфекциозните болести в човешките популации с голяма прецизност, както и да се предупреждават обществото и здравните институции за риска от възходящи епидемиологични събития.

      В България от началото на месец юли се установява постоянно присъствие на пандемичния коронавирус. Количеството отделено от заразените, и детектирано от нас в отпадните води, достигна пик през август – ситуация аналогична на нашите южни съседи. През есента коронавирусът продължи да преобладава, но с настъпването на по-хладно време изненадващо се установява постепенно понижение в нивата на заболеваемост от него. Аналогично на SARS-CoV-2, се наблюдава есенно снижение и на респираторните аденовируси, които през пролетта и лятото бяха повсеместно разпространени.

      Вместо коронавирус от септември започна постепенно увеличение на инфектираните с различни ентеровируси, които освен стомашни проблеми могат да предизвикат и класически респираторни симптоми. През есенните месеци ентеровирусите достигнаха максимални стойности и заедно с SARS-CoV-2 са основните инфекциозни агенти, заразяващи хората. От началото на декември се наблюдава известно отдръпване на ентеровирусите.

      Освен основните патогени през есента се установи активиране на различни други респираторни вируси. Мониторингът на отпадните води идентифицира в част от пробите някои коронавируси, например тип 229, респираторно-синцитиален вирус (RSV) тип А, както и варицела-зостер вирус, повече познат като дребна шарка. Циркулирането на тези вируси сред хората вероятно няма потенциал да предизвика по-масова заболеваемост.

      За първи път грип беше открит в началото на септември. През следващите два месеца грип се намира периодично в малки количества в някои градове. От края на ноември се наблюдава постепенно увеличение и поява в четирите тествани градове на Грип А и Б тип. Засега количеството на вирусите е малко, т.е. нивото на заболеваемост е ниско.

      Към 20 декември, т.е. преди началото на празниците, в големите градове няма установена тенденция за рязко увеличаване на количествата на респираторни вируси в отпадните води. Аналогично, няма преобладаващ един вид вируси, т.е. не може да се говори за развитие на конкретна епидемия. Въпреки това е възможно през празниците тази ситуация да се измени. С най-висок епидемиологичен потенциал са грипа и SARS-CoV-2.

      Следващите измервания на нивата на заболеваемост от вирусите ще бъде в началото на януари 2025.

       


  • Първи епизод на подкаста „Европейски ценности и социални предизвикателства“

    • Първи епизод на подкаста „Европейски ценности и социални предизвикателства“

      Той е посветен на резултатите от парламентарните избори в България от октомври и е част от работата на едноименната научна група по проекта SUMMIT

      През декември научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ на проекта SUMMIT стартира едноименен подкаст, в който ще бъдат канени водещи учени и експерти от сферата на хуманитарните науки. Те ще споделят своята визия за различни аспекти на устойчивостта на конституционната демокрация в България и Европа и ще коментират интернализирането на демократичните европейски ценности, като свързваща нишка между различните епизоди. Това е именно и едно от основните изследователски направления в работата на научната група, ръководена от професор Мария Стойчева, в рамките на мащабния научно-изследователски проект на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

      В първия епизод участват доцент д-р Даниел Смилов (водещ), професор д-р Светослав Малинов, доцент д-р Милен Любенов, които разговарят за тежкото разделение и противопоставяне на политическото представителство в България, кризата на представителната демокрация в контекста на множество избори за последните години; потенциала за устойчивост на демокрацията.

      Чуйте повече във видеото:

      Current Time 0:00
      Duration 0:00
      Loaded: 0%
      Stream Type LIVE
      Remaining Time 0:00
       
      1x
      • Chapters
      • descriptions off, selected
      • captions off, selected

        Договор BG-RRP-2.004-0008 за финансиране на проект „СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР (SUMMIT)“ по стълб 2 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища“ в рамките на компонент „Иновативна България“ от Национален план за възстановяване и устойчивост към програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.


    • „Филология и журналистика – заедно за езика“

      • „Филология и журналистика – заедно за езика“

        В Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ студенти българисти и техни преподаватели от Катедрата по български език обобщиха резултатите от наблюденията си върху журналистическата реч и отличиха български журналисти за проявено отношение към актуалните проблеми на българския език.

        Инициативата, която бе проведена под надслов „Филология и журналистика – заедно за езика“, има своя дългогодишна история и е част от поредица, които организират студентите и преподавателите им от Факултета по славянски филологии. Преди три месеца беше проведена кръгла маса на тема „Лингвистиката и медицината – заедно за човека“.

        На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова, журналисти, преподаватели и студенти.


        Доц. д-р Владислав Миланов от Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии откри събитието и подчерта, че днес за пореден път в представителната зала на Софийския университет ни събира обичта към българския език. „Тук сме, защото Софийският университет остава едно от най-красивите места в България, съхранили уважението към културата, историята, литературата и към човека; запазили непреходната обич към езика, предадена в тези пространства на духа от няколко поколения големи български езиковеди, поставили здраво темелите на науката за съвременния български език. Неслучайно тук – в храма на науката и на духа; в едно от най-хубавите места в България; в лоното на словото, където думите градят световете на хармонията. Думите се раждат от човека, за да достигат до другите и да (до)изграждат и у тях един подреден, смислен и споделен свят“, каза доц. Миланов.

        Той отбеляза, че повече от двадесет години със студентите българисти и със студенти от Историческия факултет наблюдават динамиката на българската реч. Не защото са длъжни, а защото обичат езика си и през него правят младите хора, изучаващи филология и история, съпричастни към най-голямата сила в света – словото.

        „Не сме ловци на грешки, а обичаме езика си“, подчерта доц. Миланов и отбеляза, че тази година са спазили отново своята традиция и са наблюдавали журналистическата реч. „Защото винаги ще подчертаваме, че журналистите са посланици на езика ни във всеки български дом“, посочи още той.


        Днес сме заедно, защото журналистите и българистите сме общност. Защото границите на човека и на неговата мисъл са и границите на неговата реч, отбеляза доц. Миланов. Той подчерта, че въпросите са много и днес няма да бъде намерен отговор. Но няма да спрат да го търсят.



        В своето слово той постави няколко ключови въпроса:

        Защо говорим на български език, а не се разбираме и често трябва да се превеждаме – от родния си език на родния си език?

        Защо често говорим и разбираме българския език като чужд и трябва да го преподаваме така сякаш не е нашият роден език? Защо лесно предадохме високата езикова култура, а книжовноезиковите норми се превърнаха по-скоро в изключение в официалната реч на публично говорещите хора?

        Защо немалка част от младите хора днес често се изразяват и пишат по-добре на английски език, отколкото на родния си български език?

        Обръщайки се към аудиторията, доц. Миланов заяви, че награди за езика не може да има, защото всеки носител на езика трябва го да пази и да го обича така, както уважава и обича себе си, и това е истинската награда за речта ни. „Езикът е отражение на обществените промени и на развитието на обществото. За всичко друго можем да присъждаме награди, но уважението към езика е грижа на всеки един от нас – всеки ден и всеки час и това не бива да намира израз в търсенето на пиар акции, защото езикът е над всичко това“, акцентира в словото си доц. Миланов, но подчерта, че не можем да затваряме очите си пред тези, които ежедневно проявяват отношение към езика, посвещават му предавания или са добър пример за висока езикова култура в ефир.


        „Затова сме тук. От различни телевизии, с различни рейтинги, с формати, които имат своя политика, но обединени от уважението към българския език. И изразяваме своето признание към вас. И сме длъжни да бъдем заедно. Защото човечеството се придвижва все по-бързо напред, но човекът говори все по-трудно; Защото изпадаме в безсилие, когато трябва да изразим себе си пред другите през силата на мисълта и през силата на думите“, каза още доц. Миланов.

        В края на своето слово той обърна внимание, че презентацията, която е фон на събитието, обобщава много малка част от наблюденията на екипа за допусканите езикови грешки. „Вече имаме корпус от над 700 примера, които съвместно с колеги от Секцията по етнолингвистика на Института за български език сме обобщили в бюлетин“, посочи доц. Миланов и в навечерието на светлите празници призова да си пожелаем здраве и поводи за ползотворни срещи в името на българската реч.

        Проф. Надежда Сталянова приветства всички с „Добре дошли!“ и заяви, че във време, в което публичната реч ни носи предимно печал, във време, в което агресията и езиковата агресия стават норма и не учудват никого, има и в Аулата са събрани не само отделни личности, но и гилдии, които вярват в библейската максима, че в думите има живот.

        Като преподавател по лексикология – наука за значението на думите, проф. Сталянова изрази силната си увереност в тяхната способност те да съграждат света ни. „Ние всички тук, събрани в Аулата днес, познаваме тази сила. И ако по-голямата част от хората в обществото ни също я познаваха, съм твърдо убедена, че в света нямаше да се водят войни с оръдия“, подчерта проф. Сталянова.


        Тя изтъкна, че срещата в Аулата е резултат от дългогодишни научни изследвания, които са институционално подкрепени. Проф. Сталянова изрази благодарността си към Софийския университет, който подкрепя проекта „Текст и действителност, действителност и текст“, и на Министерството на образованието и науката, подкрепящо проекта „Кризи на общуването и общуването по време на кризи“.


        Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев се обърна с поздрав към присъстващите в Аулата и заяви, че всичко това, което върши Софийският университет в полето на словото, е изключително важно. В своето обръщение той припомни, че в словото си по повод 24 май заяви, че битката за езика е битката за бъдещето на България, за бъдещето на културата ни. „Трябва да я водим ежедневно. Трябва да я водим мотивирано. Трябва да я водим коректно, ако искаме обществото да се промени“, изтъкна още ректорът. Той подчерта още, че езикът притежава тази магическа способност да разпада цялостната слятост на света, обозначавайки отделните негови елементи. И след това отново да го свързва в целостта на отделния индивид, на отделните общества, на отделните култури. Никой друг елемент от обществения живот не притежава в такава сила тези способности. „Ето защо работата на нашите колеги, подкрепена от студентите, е изключително важна. Тя е плод на една своеобразна трудна езикова дисекция, въз основа на която се водят изводите, констатациите на действителността, която ни заобикаля“, каза още проф. Вълчев и се обърна с благодарност и с апел към представителите на българските медии. Публичното говорене е сложен и изключително отговорен процес. „Българските медии и българските журналисти притежават привилегията да се възползват първи от магичните послания на езика и тяхното поведение е изключително отговорно. Не е време за заклеймяване, достатъчно разделени сме като общество, но е време да напипаме основните проблеми, които са свързани с езиковото ни поведение, с езиковата култура, която ни заобикаля, да насърчаваме добрите примери, защото няма как да вървим напред, ако не се опитваме да определяме посоките, в които трябва да продължим да се развиваме, и да браним езика си, защото това е до голяма степен част от нашата същност“, посочи още ректорът.

        Проф. Вълчев изрази благодарността си към журналистите, които са превърнали битката за езика в своя кауза. Накрая той призова всички да работим заедно, за да превърнем езика в средство за общуване, а не в средство за омраза и разделение.

        Председателят на Народното събрание на Република България доц. Наталия Киселова припомни в приветствието си, че преди повече от 20 години се е родила идеята да се прави анализ на политическата и журналистическата реч. „Колегите от Факултета по славянски филологии запалиха не само мен, но и редица други, както се вижда над 200 студенти през последната година, които да наблюдават освен журналистическата, но и политическата реч“, каза доц. Киселова и благодари за упоритостта. Председателят на Народното събрание на Република България посочи, че езикът е оръжие, което може да бъде използвано във всяка една ситуация и да наранява много повече от огнестрелни или хладни оръжия. Езикът е най-нежното средство, чрез което можем да изразим толкова прекрасни и хубави пожелания. Езикът на журналистите е езикът, който стига до всеки дом, независимо дали през електронна или печатна медия. Езикът е основният инструмент на социалните мрежи. „Без език не можем и това е едно от нещата, които ни отличава от всички други същества“, посочи още доц. Киселова.


        Тя подчерта, че езикът на Софийския университет трябва да бъде мерило и допълни, че когато преди 20 години са си говорили между колегите, че е време да се постави стандарт, защото им се е струвало, че езикът започнал да залита в посоки, които не им харесвали, уви, днес 20 години по-късно, се вижда, че тази тенденция не е спряла.

        „Това не бива да ни обезнадеждава и ние трябва да продължим се борим за общоупотребимия български език, на който всички сме длъжници. Да пишем и повече да четем“, добави доц. Киселова. Тя пожела много сили на студентите и да бъдат критични. С пожеланието за светли празници доц. Киселова призова да си обещаем, че тези дни, които предстоят, ще бъдат посветени на повече четене, на повече слушане, за да си дадем сметка за едно – езикът е нещото, което ни свързва и не трябва да бъде онова, което ни разделя.


        Проф. дфн Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии, посочи, че живеем във време, което изследователите определят като „време на новата скорост“ – едно наистина много ускорено битие, в което ние фрагментираме света си, избираме кратките форми и в което битката е за вниманието на зрителите, на читателите, на слушателите, на студентите. „Мисля, че тази инициатива успява точно в това – да направи стоп-кадър, да накара студентите в тяхното изключително забързано ежедневие да се спрат, да ви слушат, да ви анализират, да ви четат и да посветят време за това да формулират важните проблеми, които излизат през езика. Вие сте спечелили тяхното внимание – чухте – над 200 студенти са посветили много време за това да работят върху анализ“, посочи деканът и допълни, че според нея това е изключително постижение, а голямата заслуга е на доц. Миланов и проф. Сталянова, които успяват да мотивират. Цялата наша гилдия, било от страната на преподавателите, било от страната на журналистите, имаме задачата да пазим езика, не просто защото трябва да говорим добре, а защото това е начин да акцентираме върху професионализма във всяка една сфера, което е един от големите дефицити на българското общество, и да се опитваме през езика да влизаме в света на другия, да тушираме езика на омразата, каза проф. Личева и пожела успех на инициативата.

        В своето слово деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова подчерта, че работата, която върши Факултетът по славянски филологии е огромна и благодари на доц. Миланов и на проф. Сталянова за тяхната всеотдайност и за това, че са успели да ангажират студентите на няколко факултета, но преобладаващо от Факултета по славянски филологии и от Историческия факултет. „Бидейки хуманитаристи, те са различни, но са обединени от борбата за езика. Радвам се, че нашият форум тук е в присъствието на водещи журналисти, защото те ни показват отговорността пред всички нас. Отговорността за езика, за общественото мнение“.

        Проф. Маркова пожела да има нови подобни срещи и да няма реч на омразата.


        Първокурсниците от специалност „Българска филология“ Мариела Радева и Анастасия Власева, оглавили студентския екип, наблюдавал журналистическата реч, представиха своята визия за ролята на слово и представиха накратко своята работа.


        Събитието продължи с връчване на отличията на представителите на медиите за отношението им към българския език.

        Българската телеграфна агенция, Българското национално радио и вестник „Аз-буки“ бяха отличени за цялостно отношение към проблемите на българския език и за високия стандарт, който отстояват. Награди получиха и журналистите Симеон Иванов, Христина Христова, Бойко Василев, Аделина Радева, Надя Обретенова, Ани Салич, Ани Балджиян, Мирослава Иванова, Дияна Радева, Дияна Янкулова, Венета Гаврилова, Виктор Николаев, Виктор Дремсизов, Мария Константинова, Златимир Йочев, Мария Цънцарова, Мария Ванкова, Невена Василева.

        Събитието беше организирано в рамките на два научни проекта, финансирани в Софийския университет.

        Единият проект е на тема „Текст и действителност. Действителност и текст“ и е финансиран в рамките на проекта SUMMIT на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Негов научен ръководител е проф. д-р Надежда Сталянова. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

        Съорганизатор на събитието е и проектът „Българският език в държавните институции и в публичното пространство“, финансиран от ФНИ на МОН,  и е с ръководител доц. д-р Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии. 


    • Среща с проф. Руска Станчева от БАН на тема "Българският език и публичната реч - тенденции и динамика"

      • Среща с проф. Руска Станчева от БАН на тема "Българският език и публичната реч - тенденции и динамика"

        На 31 октомври 2024 г. студенти от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и ученици от 21 Средно училище "Христо Ботев", София, посетиха официалната сграда на Народното събрание на Република България, където се проведе среща с проф. Руска Станчева от БАН на тема "Българският език и публичната реч - тенденции и динамика".


        Срещата се проведе в рамките на работата по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“ с ръководител проф. д-р Надежда Сталянова в рамките на проект „Софийски Университет – Маркер за Иновации и Технологичен Трансфер (SUMMIT)“. На нея присъстваха проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии и член на екипа на проекта, доц. Владислав Миланов и проф. Надежда Сталянова, членове на екипа на проекта.


        Дискусията засегна въпросите за динамиката в процесите на българския език, за необходимостта от разширяване на езиковата и общата култура на бъдещите хуманитаристи, за кодифицирането на промените в езика и др. На събитието присъстваха ученици и студенти от специалностите "Българска филология", "История", "История и философия", "История и чужд език".


        Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.

    • Среща на студенти с писателката Здравка Евтимова

      • Среща на студенти с писателката Здравка Евтимова

        На 31 октомври 2024 г. в рамките на работата по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“ с ръководител проф. д-р Надежда Сталянова в рамките на проект „Софийски Университет – Маркер за Иновации и Технологичен Трансфер (SUMMIT)“  се проведе дискусионна среща с писателката Здравка Евтимова на тема "Българските писатели за българския език".


        Срещата със студентите беше в навечерието на 1 ноември, Празника на народните будители. В препълнената Аула се събраха студенти от три факултета на Софийския университет - Факултета по славянски филологии, Историческия факултет и Факултета по журналистика и масови комуникации.

        Здравка Евтимова сподели със студентите лични истории, свързани с процеса на писане, нейния професионален и личен път в света на словото.


        Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.


    • Конституционни въображаеми: онлайн лекции за правото, историята и конституционната идентичност

      • Конституционнивъображаеми: онлайн лекции за правото, историята и конституционната идентичност

        Научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT ви кани на нови две публични лекции, част от поредицата „Конституционни въображаеми“ (Constitutional Imaginaries).

        През декември Софийският университет отново ще бъде домакин на две вълнуващи лекции, част от серията „Конституционни въображаеми“, организирана по проект SUMMIT. Тези лекции ще посрещнат видни експерти, които ще обсъдят как исторически, правни и мнемонични наративи формират конституционната идентичност, предоставяйки ценна платформа за студенти, преподаватели и всички, интересуващи се от сравнителни конституционни изследвания.

        След поредица от епизоди, провели се през 2024-та година, серията ще продължи на 2 декември от 17:00 с лекция на д-р Владислав Белавузау, старши изследовател по европейско право в Института Ассер, Университет Амстердам. Неговата лекция, озаглавена „Исторически образи и мнемоничен конституционализъм“, ще изследва как конституционното право използва исторически образи за укрепване на държавната идентичност. Д-р Белавусау ще представи концепцията за мнемоничен конституционализъм – рамка, в която историческите наративи и законите за паметта играят ключова роля в управлението на държавата.

        Ще бъдат разгледани примери от Беларус, Унгария и Русия, показващи как тези нации внедряват исторически образи в конституционните текстове и символи. Освен това ще бъдат дискутирани граждански политики от Германия, Израел, Испания и Португалия, като се постави акцент върху това как историческите наративи формират правни принципи, свързани с гражданството, реституцията и правосъдието за засегнати общности от исторически неправди.

        Линк за достъп до Zoom: https://us02web.zoom.us/j/84183547295 

        На 11 декември от 18:00 часа проф. д-р Козмин Черчел от Университета в Гент ще представи своята лекция „Архивиране на кризата: извънредно положение, право и конституционна история“.

        Изследванията на проф. Черчел се фокусират върху начините, по които конституционният дискурс архивира и интегрира кризисни ситуации в правната рамка, с акцент върху Франция и Румъния. Лекцията ще анализира как кризите се архивират в конституционните текстове и доктрина, предлагайки прозрения за това как исторически периоди на извънредно положение оформят конституционните идентичности.

        Чрез изследването на тези динамики, лекторът цели да предостави сравнителна рамка за разбиране на авторитарните влияния в конституционната история и тяхното трайно въздействие върху правните и политически институции.

        Линк за достъп до Zoom: https://us02web.zoom.us/j/85879207443

        И двете лекции обещават задълбочено разбиране за взаимодействието между право, история, памет и идентичност. Събитията са с отворен достъп и ще бъдат полезни за тези, които се интересуват от право, история и политически науки. Проследете ги онлайн, за да изследваме заедно как конституциите архивират моменти на криза и историческа памет, за да отразяват и укрепват идентичностите на държавите.

        Организатор и модератор на лекционната поредица „Конституционни въображаеми“ е проф. д-р Мартин Белов, заместник-декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и преподавател по конституционно и сравнително конституционно право.

        Проф. Белов е един от водещите учени в областта на конституционните въображаеми в света и ръководител на едно от изследователските направления в научна група European Values and Social Challenges. Автор е на множество публикации по темата, включително и на книгата Constitutional semiotics. The Conceptual Foundations of a Constitutional Theory and Meta-Theory, Hart publishing, Oxford, 2022, издадена и на български като Конституционна семиотика. Концептуални основи на една теория и метатеория, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2022.


        Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.



    • Международна конференция „Правни въображаеми за криза и страх“ събра водещи конституционалисти в София

      • Международна конференция „Правни въображаеми за криза и страх“ събра водещи конституционалисти в София

        На 9 ноември 2024 г., Софийският университет „Св. Климент Охридски“ беше домакин на международната научна конференция „Правни въображаеми за криза и страх“. Конференцията изследва правно релевантните чувства, емоции и въображаеми аспекти на страха, като представи резултатите от многостранен научен анализ на конституционните и международноправните измерения на кризата и страха.

        Събитието беше организирано в рамките на дейностите на научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ по проекта SUMMIT. Под ръководството на проф. д-р Мартин Белов учени от елитни университети в Европа и САЩ в продължение на няколко месеца изследваха мрачните чувства и (не)конституционната политика на страха. Конференцията представлява кулминацията на изследователските им усилия, които също така са обединени в предстоящ сборник.


        Конференцията започна с очертаване на конституционализма, базиран на страха. Тя представи епистемологични, семиотични, семантични и евристични подходи към тъмните емоции в конституциите и конституционното право. Специално внимание беше отделено на афектния конституционализъм и колективната емоционална самоидентификация на конституционно оформените социално-политически общности и различните групи, които са рамкирани от тях.


        Мрачните конституционни спомени, политиката на паметта на страха и емоциите от конституционния преход и социалната трансформация също бяха разгледани, като беше отделено внимание на транстемпоралното изследване на конституционната тъмнина и политиката на страха. Специална част от конференцията беше посветена на международните и транснационалните въображаеми на кризата и страха. Конференцията завърши с евристичен анализ на образите на страха.

        Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации.


    • Научен семинар на тема "Халюцинации при големите езикови модели за български език"

      • Научен семинар на тема "Халюцинации при големите езикови модели за български език"

        На 22 октомври 2024 г. в Заседателната зала на Факултета по математика и информатика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе научен семинар на тема: "Халюцинации при големите езикови модели за български език".


        Семинарът беше организиран по проект AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and Information Technologies), дейност 3.4 на проект SUMMIT на Софийския университет.

        Ръководителят на AI-BEST доц. д-р Александър Димов откри с кратко представяне научния форум. Лектори бяха ас. Мелания Бербатова и Йоан Саламбашев.


        Семинарът започна с представяне на понятието „халюцинации“ в големите езикови модели (ГЕМ) и примери за тях в моделите, работещи на български език. Беше представено предложение за рамка и методология за оценка на халюцинации в ГЕМ, както и експерименти с предложената методология с различни ГЕМ.


        Големите езикови модели (ГЕМ) са технология, която все повече навлиза в ежедневието ни. Един от основните проблеми на употребата им е склонността им да създават неверни или безмислени твърдения или иначе казано - да халюцинират. Семинарът представи проблема за халюцинациите в ГЕМ и методите за оценката им и ограничаването им по-специално при употребата им на български език. Оценката за нивото на халюцинации се основава на задача за отговаряне на въпроси (QA, question answering), като се оценяват отговорите на голям езиков модел спрямо истината или се използва подход с друг езиков модел в ролята на съдия (LLM-as-a-judge).

        Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иноваци





    • Международна научна конференция „250 години геополитика и геостратегия в Източния въпрос“

      • Международна научна конференция „250 години геополитика и геостратегия в Източния въпрос“

        От 24 до 26 октомври 2024 г. в Конферентната зала на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се проведе международна научна конференция на тема “250 години геополитика и геостратегия в Източния въпрос. Мирът от Кючук Кайнарджа и равновесието на силите в Европа през дългия XVIII век” с участието на историци, балканисти и представители на свързани дисциплини.


        Събитието беше организирано от Университетския център за регионални изследвания и анализи (УЦРИА), Катедра “История на Византия и балканските народи” към Историческия факултет и Международното дружество за проучване на XVIII век в Югоизточна Европа (The Society for 18th Century Studies on South Eastern Europe, SOG18) към университета „Карл Франц“ в Грац. Инициативата да се организира подобен международен научен форум в София принадлежи на проф. д-р Харалд Хепнер, който през 2014 г. беше удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски .


        Първото заседание на конференцията беше ръководено от доц. д-р Мария Баръмова и беше посветено на темата “Великите сили и Източният въпрос (1774-1815)”. В него взеха участие проф. д-р Харалд Хепнер от университета „Карл Франц“ в Грац, проф. д.и.н. Иван Първев и доц. Баръмова. Те откроиха ключови моменти в десетилетията на Източния въпрос между 1774 и 1815 г., които попадат в един много интригуващ европейски и глобален исторически контекст. От една страна, войните за континентално господство определено се прехвърлят и в Новия свят, т.е. европейското равновесие на силите вече включва и „геополитически тежести" от други континенти. Това несъмнено насочва голямата европейска политика в руслото на позната геополитическа дихотомия на сблъсъка между „империята на морето“ и „империята на сушата“.


        Вторият панел на конференцията с модератор проф. Харалд Хепнер беше посветен на “Икономиката и геополитиката на Балканите (1774-1856)”. Специфични изследователски проблеми в тази тематична област представиха проф. д-р Олга Кациарди-Херинг от Атинския университет „Й. Каподистриас”, д-р Ивета Косева, доц. д-р Любомир Кръстев, доц. д-р Тина Георгиева и д-р Михаил Симов.

        Заключителното заседание на конференцията по въпроса за “Религиозния фактор в Източния въпрос (1774-1856)” се ръководи от проф. Иван Първев. В него взеха участие д-р Конрад Петровски от Австрийската академия на науките, гл. ас. д-р Ваня Рачева, доц. д-р Радослав Спасов и доц. д-р Надежда Александрова.

        Конференцията предизвика сериозен академичен интерес и оживени дискусии, в които взеха участие гости, преподаватели и студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Участниците в конференцията откриха нови интердисциплинарни връзки, които да използват в бъдещи изследвания, те изразиха и своята удовлетвореност от навременното провеждане на научния форум.

        Форумът се осъществи със съдействието на доц. д-р Мария Баръмова в рамките на проекта SUMMIT. Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

         




    • Публична лекция: Политика на паметта и правни институции на паметта

      • Публичналекция: Политика на паметта и правни институции на паметта

        На 8 ноември 2024 г. от 17:00 в Зала 1 на Ректората на Софийски университет, Мирослав Садовски, преподавател в Юридическия факултет на Университета Стратклайд в Глазгоу, Шотландия, постдокторантски изследовател в Центъра за глобални изследвания, Университет Аберта в Лисабон и постдокторант в Бразилския център за анализ и планиране в Сао Пауло ще изнесе публична лекция на тема „Политика на паметта и правни институции на паметта“.

        Докато напредваме в 21-ви век, изглежда, че се отдалечаваме от обещанията от 90-те години на миналия век да вървим напред като човечество и да оставим грешките от миналото зад гърба си; по-скоро виждаме връщане към политиката в стила на 19-ти век, но прилагана с помощта на съвременни средства, включително социални медии, подкасти и влиятелни лица (инфлуенсъри). Това важи и за политиката на паметта. Докато политиците по света са все по-заети с изграждането на конкуриращи се разкази, понякога предлагайки различни такива за вътрешна и външна употреба, въпросът за връзката между правото и паметта става особено важен, ако човек иска да разбере модерния свят.

        Лекцията предлага да се съсредоточим върху изследването на връзката между правото, паметта и политиката, като се започне от философската перспектива, т.е. от анализа на разсъжденията на Дюркейм за правото, заместващо религията като основен организатор на социалния живот в съвременните общества и концепциите на Фуко за контрапаметта и контраисторията. Тези теоретични размишления ще бъдат допълнени чрез вглеждане в социологията – която ни даде термина колективна памет – и правната теория, като международното право и човешките права, които зависят особено от спомените от миналото, за да поддържат по-нататъшното развитие.


        Втората част на лекцията ще се отклони от теоретичното и ще премине към концептуалното, обяснявайки идеята за правните институции на паметта, т.е. онези правни институции, чиято първа или второстепенна цел е да въздействат върху начина, по който обществата възприемат миналото, за да прокарват определени политически цели – не непременно порочни. Те включват две меки институции – репарации и международни трибунали, две средни – лустрация и комисии за истина (и помирение) и две твърди – правна амнезия и законодателство за паметта, в зависимост от интензивността на опита за въздействие върху колективната памет.

        Накрая, третата част на лекцията ще се съсредоточи върху практическите аспекти на връзката между правото и паметта, като се вземе за пример един от най-обсъжданите въпроси през последните години: този за спорното наследство. Дори преди протестите на Black Lives Matter през 2020 г., въпросът за или против премахването на трудното наследство беше обсъждан в много контексти в световен мащаб, на различни места се възприеха различни стратегии. Към въпроса за пост-имперското наследство се подхожда по различен начин в пост-колониален и пост-комунистически контекст – макар и често с подобни резултати, така че политиката на паметта от места като Канада, Португалия, Полша и Унгария ще бъде обсъдена, за да се представи голямата картина на взаимодействието между правото, паметта и политиката в наши дни.

        Мирослав Садовски гостува на Софийския университет по покана на проф. Мартин Белов, ръководител на направление в научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ по проекта SUMMIT. Основните изследователски интереси на М. Садовски са в пресечните точки на правото и паметта, социологията на правото и правото на културното наследство, както и международното право и политическите науки. Участвал е с доклади в почти петдесет конференции и има над 30 публикации, включително монографията „Intersections of Law and Memory: Influencing Perceptions of the Past“ (Routledge, 2024).

        За да го чуете, заповядайте на публичната лекция на 8-ми ноември, между 17:00 и 19:00 в Зала 1 на Ректората на Софийски университет.

        Проектът SUMMIT e финансиран от Европейския съюз-NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект No BG-RRP-2.004-0008.


    • Ръководството на Историческия факултет посети Истанбул

      • Ръководството на Историческия факултет посети Истанбул

        Във връзка с изпълнението на дейности по проект „Развитие на новите български общности в диаспора“, дейност 3.4 на проект SUMMIT на Софийския университет, с ръководител доц. Виолета Коцева, проф. д-р Мира Маркова – декан на Историческия факултет, и доц. д-р Милена Петкова, зам.-декан на Историческия факултет на Софийския университет, посетиха Истанбул в периода 16- 21. 09. 2024 г.

        Бяха проведени поредица от ползотворни срещи с декана на Факултета по политически науки (Faculty of Political Sciences) на Истанбулския университет, проф. д-р Адем Есен, както и с декана на хуманитерния факултет (Faculty of Letters) проф. Севтап Кадъоглу.


        Бяха представени възможностите за сътрудничество и размяна на научна експертиза. Към срещите се присъединиха и докторанти и млади учени. Ръководството на Историческия факултет сподели добри практики в обучението и изявите на докторантите в Историческия факултет на Софийския университет. В този контекст на срещите от турска страна присъстваха проф. д-р Нурджан Бакладжиоглу и доц. д-р Нериман Ерсой, която сподели опита си от преподаването на български език в турския университет.

        Ползотворни и вълнуващи бяха срещите на проф. Маркова и доц. Петкова с историческата българска диаспора в Истанбул. Разговори бяха проведени с председателя на църковното настоятелство към църквата „Св. Стефан“ Христо Копано, както и с председателя на Настоятелството на българските православни църкви Димитри Йотеф. В навечерието на Независимостта, проф. Маркова и доц. Петкова се срещнаха и с българите в Екзархията, чиято дейност бе представено от доайена на общността Киряко Лязе и Константин Недялкоф.

        Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

         


    • Topic 32

    • Topic 33

    • Topic 34