В периода 23октомври – 14 ноември 2023 г. групата Растителни паразити по проект SUMMIT с водещ учен доц. дбн Любен Загорчев от Биологическия факултет на Софийския университет извърши анализи с два флуоресцентни микроскопа на Zeiss – модели Axioscope 5 и Axiovert 5, оборудвани с камери. Съвременните апарати бяха предоставени от фирма ФОТ ООД.
В рамките на тестовия период групата успя да извърши имунохистохимичен анализ на разпределението на въглехидратни епитопи на арабиногалактанови белтъци в клетъчната стена при формиране на хаустории на паразитното растение Cuscuta campestris. Тествано също бе наличието на рецептори в покълващи семена на това паразитно растение за стриголактони, сигнални молекули, които други паразитни растения ползват за локализиране на подходящи гостоприемници, но все още непотвърдени при представители на род Cuscuta.
Извършените анализи са заложени в работната програма на групата по проекта. Получените резултати, макар и първоначални, са обещаващи и дават увереност, че работата в тази насока трябва да продължи.
Проектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.
Научен семинар "Виртуална роботика" по проекта AI-BEST
На 9 ноември 2023 г. във
Факултета по математика и информатика се състоя първият семинар по проекта
AI-BEST. Семинарът беше открит от проф. Калинка Калоянова, член на Управителния
съвет на AI-BEST, която представи накратко проекта SUMMIT и проекта AI-BEST.
Проф. Павел Бойчев направи
презентация на тема "Виртуална роботика". След кратък увод в компютърната
графика и използването ѝ в различни курсове във Факултета по математика и
информатика, проф. Бойчев представи софтуерна библиотека за моделиране на
виртуални роботи. Работата по нея е инициирана в резултат от Меморандума за
сътрудничество между Факултета по математика и информатика на Софийския
университет и Университета в Аизу, Япония.
Презентацията продължи с
демонстрирането „на живо“ на различни възможности за конструиране на роботи,
събиране на данни от техни сензори и софтуерно управление на движенията.
Бяха представени
възможности за включване на студенти и преподаватели с интереси в компютърните
науки, включително и практическото използване на Изкуствен интелект и големи
обеми сензорни данни, а също и с интереси в математическите и физичните
дисциплини.
След представянето имаше
въпроси и предложения от публиката относно възможното приложение на подобна
библиотека в различни области, а също и потенциални нови технологии, като
разпознаване на образи, които могат да се съчетаят с виртуалната
роботика.
Семинарът завърши с демонстрация на възможностите на
библиотеката да създава виртуална реалност. Част от присъстващите се потопиха
сцена с виртуални роботи чрез очила за виртуална реалност Meta (Oculus) Quest 2 и използваха
виртуални роботи вместо ръце.
AI-BEST
(AI and Big data for Education, Software and information Technologies) - Приложение
на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и
информационните технологии, е проект на Факултета по математика и информатика,
който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз
- NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на
Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е
изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на
изкуствения интелект и големите данни в различни области на
информатиката и компютърните науки.
Доц. Узунов от Биологическия факултет участва в две международни научни конференции в Китай
Ръководителят на научна група Алгология по проект SUMMIT, водещият учен доц. д-р Благой Узунов от Биологическия факултет на Софийския университет изнесе доклади на две международни научни конференции, които се проведоха през месец ноември в Китай.
В периода 2-3 ноември 2023 г. в гр. Шънджън се състоя годишна среща на WDCM (World Data Center for Microorganism), на която бяха обсъдени новите направления и проекти, свързани с развитието на културалните колекции по света, а също и текущото им състояние. На нея доц. Узунов представи доклад на тема Живата водораслова колекция на Софийския университет (ACUS) и съдбата й в ерата на биотехнологиите, информационните технологии и изкуствения интелект.
WDCM е свързана с WFCC (World Federation for Culture Collections) и като глобален център за данни за микробни ресурси има дългогодишен ангажимент за разработване и прилагане на най-съвременни информационни технологии за подобряване на достъпа до информация и за улесняване на обмена на данни като по този начин подкрепя международния отворен научен обмен, както и сътрудничеството между учени от културални колекции и други потребителски общности. Водорасловата колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (ACUS) е регистрирана в WDCM през 2010 г.
В периода 6-9 ноември 2023 г. в гр. Гуанджоу се проведе петата среща на BISMiS (Bergey's International Society for Microbial Systematics). Тази среща беше посветена на микробната систематика в ерата на метаданните – възможности и предизвикателства. В нея взеха участие повече от 800 учени от целия свят. Докладът, представен от доц. Узунов, беше посветен на предизвикателствата при идентифицирането на некултивирани цианопрокариоти, произвеждащи токсини.
BISMiS насърчава изследванията в микробната систематика и подобрява глобалната комуникация между таксономите, които изучават бактериите и археите. Обществото също така служи в международен план като защитник на изследователските усилия върху микробната систематика и разнообразие.
Участието на доц. Узунов в двата международни форума в Китай, финансирано от проекта SUMMIT, осигури на научна група Алгология множество контакти с учени и организации от целия свят, а на водорасловата колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ още по-голяма разпознаваемост и популярност.
Проектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Представител на Софийския университет участва в IX-та международна конференция за образование през целия живот и лидерство за всички
В
периода 6-8 юли 2023 г. в рамките на предоставената от проекта SUMMIT финансова възможност доц.
д-р Владислав Господинов от Факултета по педагогика осъществи изследователска
мобилност с цел участие в IX-та
международна конференция за образование през целия живот и лидерство за всички.
Доц.
Господинов е ръководител на проект „Преддипломната
практическа подготовка на студентите като подход към тяхната професионална
реализация“, който е в рамките на SUMMIT (финансиран със съдействието на ЕС -
Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост).
Всяка
година домакин на превърналата се в ежегодна конференция за образование през
целия живот и лидерство за всички е различен град в държавите, от които са
партниращите си университетите. През 2023-та година домакин на събитието беше
Факултета по психология и образователни науки на Университета в Коимбра,
Португалия. Той е Алма Матер на Португалия, създаден е през 1290 г., и по този
начин се нарежда сред един от най-старите в света, със сериозен световен
престиж. Съгласно световни класации е сред първите 250 университета в света. По
брой студенти е съизмерим със Софийския университет, има около 25 000 студенти.
Другите партниращи университети в конференцията бяха Университета на Сакария,
Турция, Университета на Гранада, Испания, Университета на Лиепажас, Латвия,
Агорски университет, Румъния, Университета Монфорт, Англия, Университета на
Падуа и Център за изследване на културата, Италия.
Тази
година темата на конференцията бе: „Отвъд ограниченията: Развитие на
предприемачеството чрез креативността в училищата“. Конференцията беше открита
от координатора на събитието за тази година от страна на домакините, проф. д-р Карлуш
Реиш от Факултета по психология и образователни науки към Университета на
Коимбра, от другия координатор проф. д-р Осман Титрек от Университета на
Сакария, от представител на студентите, от ректора на Университета проф. д-р
Амилкар Фалсао и декана на факултета проф. д-р Паула Пайксао в голямата зала на
сградата на факултета, помещаващ се в бивш манастир от 1596 г. Присъствено бяха
над 70 участници, а останалите около 60 човека – в дистанционна форма.
След
пленарните доклади в следващите дни форума протече посредством заседания по
секции. Докладът, който представи доц. д-р Владислав Господинов, беше на тема:
„Педагогическата фотография като ново направление и креативен подход в
педагогическата теория и практика“. Педагогическата фотография се занимава с
възможностите за целенасочено и ефективно включване на фотографията в
педагогически взаимодействия. Педагогическата фотография бива развивана в
България от 2010 г. насам от доц. Господинов посредством научни изследвания,
учебни дисциплини като „Фотография и педагогика“, „Възпитателни и терапевтични
аспекти на фотографията“ и др. на ниво училище, „Бакалавър“, „Магистър“ и
„Доктор“, изложби, фотоалбуми и др. Част от този опит доц. д-р Владислав
Господинов сподели с участници в конференцията.
Други
представени на конференцията университети бяха: Университета на Евора,
Университета на Авейро, Лисабонския университет от Португалия, Университета на
Саламанка, Автономния университет на Мадрид от Испания, Университета на Сараево
от Босна и Херцеговина, Университета Бъркли, Калифорния, САЩ и др.
В
рамките на конференцията се проведе и кръгла маса на тема: „Изкуството в
образованието“, с участието на учители от Португалия и университетски
преподаватели – участници в конференцията, които проявиха интерес към темата. Бяха
обменени идеи и беше споделен опит от участниците относно възможностите за
включване на различни видове изкуство в образованието. Събитието беше
ръководено и модерирано от домакина и координатор на конференцията тази година проф.
д-р Карлуш Реиш и доц. д-р Владислав Господинов.
Пленарното
заседание обобщи работата на конференцията и очерта бъдещи полета на
изследвания и партньорства.
Конференцията
бе съпроводена от културна програма, в рамките на която в края на първия и на
втория ден: бяха представени издания на докторанти, състоя се фадо-концерт –
традиционна португалска музика, проведена бе обиколка на сградата на ректората
на Университета, която се помещава в дворец, дарен от Крал Жоао III, включващ параклис и Библиотека
„Жоанина“, известна като една от най-красивите библиотеки в света. Комплексът
се намира под закрилата на ЮНЕСКО.
Фотографии: Владислав
Господинов
„Войните в Украйна и Газа: Уроци и промени“ с професор Веселин Поповски
Софийският университет
„Св. Климент Охридски” e
домакин на
поредица от разговори в рамките на изследователския проект SUMMIT, под общата
тема „Европейски ценности и социални предизвикателства“. Първият гост ще бъде
проф. Веселин Поповски с лекция върху „Войните в Украйна и Газа: уроци и
промени“. Разговорът ще води проф. Красен Станчев.
Войните в Украйна и Газа,
бързо променящата се икономическа и политическа среда, динамиката на глобалната
конфронтация, погледнати през призмата на вече 30 години променящи се
геополитически пластове в света, резултат от възхода на Китай, Индия,
Индонезия, Бразилия и други страни от Юга, изменението на климата, водещо до
пожари, наводнения, тежки циклични бури и други природни бедствия – всички тези
фактори и предизвикателства поставят рамката на нова несигурност и нестабилност
както в света, така и в Европа.
Много световни лидери,
предимно от двете страни на Атлантика, говорят за повратна точка в историята,
за битка между две групи идеи за цивилизацията и бъдещия световен ред. Дори се
смята, че не само 21-ви, но дори и 22-ри век зависи от решенията, които ще
бъдат взети през следващите 10-20 години.
Това е радикално нова
ситуация, станала още по-непредвидима поради фактори като безпрецедентния
технологичен прогрес, скоростта на развитие на изкуствения интелект, явната
дезинформация и конспирациите, разпространяващи се с помощта на неконтролирани
социални медии.
Как ще реагират на всичко
това държавите, включително и България, която е силно повлияна от всичко
изброено, предвид историческия, географския, политическия и културния контекст?
В какви насоки ще се развива международното право и организацията на
Обединените нации (ООН)?
Регистрирайте
се за събитието сега, за да разберете. Разговорът ще се
проведе на 15 ноември 2023 г. в библиотека „Филологии“ на Софийския
университет, Ректорат, ет. 6, зала 191 от 11.00 ч. Предварителната регистрация
е задължителна. Събитието е с работен език английски.
Проф. д-р Веселин
Поповски е част от водещия екип на научна група „Европейски ценности и социални
предизвикателства“ по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по
Националния план за възстановяване и устойчивост..
Той се занимава с изследване на правото на международна солидарност, за да
покаже как солидарността се прилага към различни концепции, свързани със
социалните предизвикателства (напр. мир и сигурност, човешки права, бежанци,
изкореняване на бедността и др.).
Веселин Поповски е
професор, заместник-декан на Юридическия факултет и изпълнителен директор на
Центъра за изследвания на ООН към Глобалния университет Jindal в Индия и старши
сътрудник по политика и международни отношения в Оксфордския университет. През
2004-2014 г. Поповски е старши академичен служител и ръководител на Програмата
за мир и управление в Университета на ООН в Токио.
Професор Поповски е автор
или редактор на над 20 книги. Има докторска степен от Кралския колеж в Лондон и
магистърска степен от Лондонското училище по икономика.
Представен бе проектът „Компетентностен подход в обучението на студенти по Социална педагогика"
В Заседателна
зала 1 в Ректората на Софийския университет се провежда Трети университетски симпозиум „Социалната педагогика в ХХІ век“. Академичният форум се организира
от катедра „Социална педагогика и социално дело“ на Факултета по науки за
образованието и изкуствата
Форумът събира
университетски преподаватели, докторанти, практикуващи специалисти,
представители на неправителствени организации и други заинтересовани участници,
които в рамките на два дни ще дискутират върху теоретичните измерения,
академичните перспективи и практическите проекции на социалната педагогика и
социалното дело в България и по света в светлината на глобалните и локалните
предизвикателства на столетието.
В рамките на
научното събитие бе представен и проектът „Компетентностен подход в
обучението на студенти по Социална педагогика", финансиран в рамките на
проект BG-RRP-2.004-0008-C01 "Софийски Университет - Маркер за
Иновации и Технологичен Трансфер (SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС - Next
Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост). Проектът се изпълнява от
изследователски екип с ръководител доц. д-р Мая Чолакова.
На 9 ноември 2023 г., четвъртък от 17:15 в заседателната зала на ФМИ ще се проведе първият научен семинар по проект AI-BEST на тема "Виртуална роботика" с лектор проф. д-р Павел Бойчев ( https://www.researchgate.net/profile/Pavel-Boytchev ). Поканени са всички заинтересовани.
Представянето ще започне с кратко обсъждане на проблемите със софтуерното реализиране на анимация и как се разрешават в курсовете във ФМИ. Основната част на презентацията ще бъде относно библиотека за виртуални роботи. Работата по нея е инициирана в резултат от Меморандума за сътрудничество между ФМИ/СУ и Университета в Аизу, Япония. Ще бъде показана архитектурата на библиотеката и нейните възможности за създаване и манипулиране на виртуални роботи. Представянето ще премине в представление с демонстрация на разнообразни примери от прости роботи и модели на човешка ръка до автоматично поведение на според данни от виртуални сензори и използване на шлемове за виртуална реалност. В заключение ще бъде оповестено възможност за включване в проекта на преподаватели и студенти с интереси в използването на ИИ за анализ на движения.
Проектът AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies) - Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии е проект на ФМИ, който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на изкуствения интелект и големите данни в различни области на информатиката и компютърните науки.
Семинар на тема „Интелектуалната собственост – ключът към успешния бизнес“
Хъбът за интелектуална собственост и технологичен трансфер към Софийския университет, съвместно с Патентно ведомство на Република България и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), организират семинар на тема „Интелектуалната собственост – ключът към успешния бизнес“. Целта на обучението, е да предостави знания по ключови въпроси, свързани със закрилата на интелектуалната собственост, както и да осигури теоретични и практически умения, свързани с управлението на интелектуалната собственост и прякото ѝ взаимодействие с научната дейност и бизнеса. Програмата е специално разработена за представителите на академичната общност, чиято дейност е свързана с управлението на интелектуалната собственост в университетите и изследователските организации, изследователите, младите учени и студентите.
Обучението ще се проведе на 31 октомври 2023 година, от 9:00 до 13:00 часа, в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,в зала 2, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ 15.
На успешно завършилите курса ще бъде издаден сертификат от Патентно ведомство на Република България и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
Моля да регистрирате Вашето участие на e-mail: IPHub@feb.uni-sofia.bg , в срок до 30 октомври 2023.
В
периода 17 – 20 октомври
2023 г.ръководителят на научна група Алгология по
проект SUMMIT водещият учен доц.
д-р Благой Узунов и членовете на групата проф. дбнМайя Стойнева и ас. Кристиан Иванов
от Биологическия факултет на
Софийския университет участваха в четвъртата международна конференция Global
Genome Biodiversity Network (GGBN),
която се проведе в Universidad Autónoma de
Aguascalientes (Мексико).
Българският екип участва с три научни доклада, посветени на Живата водораслова колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, позната в световните бази на културалните колекции с акронима ACUS (Algal Collection of the University of Sofia). Представените доклади са свързани с иновативни методи за пробосъбиране на материали за колекцията, с отражението на водорасловото биоразнообразие на България в ACUS и с икономически ценни водораслови щамове, отглеждани в Колекцията.
Глобалната мрежа за геномно биоразнообразие е международна мрежа от институции, които споделят интерес към дългосрочното запазване на геномни проби, представящи разнообразието на нечовешкия живот на Земята. GGBN предоставя платформа за биобанки за биоразнообразие от цял свят, подпомага сътрудничеството както за осигуряване на последователни стандарти за качество на колекции от ДНК и тъкани, така и за подобряване на най-добрите практики за опазване и използване на такива колекции и хармонизиране на обмена и използването на материали в съответствие с националното и международно законодателство и конвенции. От съществена важност е, че Глобалната мрежа за геномно биоразнообразие предоставя на своите членове възможността да направят техните колекции от ДНК и тъкани достъпни за изследване чрез мрежова общност от биобанки за биоразнообразие. По този начин GGBN осигурява надежден и прозрачен достъп до геномни проби за всички чрез рамка за достъп и споделяне на ползи.
Поради това участието на екипа от български учени, финансирано от проекта SUMMIT, в проведената международна конференция в Мексико осигури на Водорасловата колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ още по-голяма разпознаваемост и популярност на високoпродуктивните български водораслови щамове сред управленската структура на глобалната мрежа за геномно биоразнообразие, в резултат на което ACUS получи специална покана за присъединяване към тази мрежа.
Поектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Гл. ас. д-р Калина Пачеджиева взе участие в международната конференция Eurasian grassland conference 2023
В периода 25 – 29 септември 2023 г. гл. ас. д-р Калина Пачеджиева от Биологическия факултет и член на научната група „Биология на паразитни растения“ с водещ учен доц. д-р Любен Загорчев по проекта SUMMIT, взе участие в международна конференция Eurasian grassland conference 2023 на работната група European dry grasslands (EDGG).
Научният форумсе проведе в национален парк Körös-Maros в гр. Сарваш (Унгария). Беше представено изследване за състава, структурата и разпространението на съобществата с високо участие на балканския субендемит Satureja pilosaв България, в които често паразитират видове от род Cuscuta.
В рамките на събитието бяха посетени типични за панонския степен ландшафт местообитания (алкални и льосови степи, алкални мочурища и езера) и бяха наблюдавани специфични за откритите алкални повърхности есенни растения. По време на теренното посещение беше установено находище на инвазивния вид Cuscutacampestris.
Нейното разпространение в тази част от Панонската равнина представлява голям интерес, тъй като територията се отличава със специфични екологични условия и наличието на халофитни растителни видове, много от които потенциални гостоприемници на Cuscuta.
Получената информация относно разпространението на паразитни растителни видове в Европа, установените контакти и събраният вегетативен и семенен материал ще бъдат от голямо значение за изпълнение на работната програма по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по НПВУ.
Водещи учени по проекта SUMMIT участваха в Европейската нощ на учените в Софийския университет
На
29 и 30 септември 2023 г. се проведе Европейската нощ на учените 2023 г.,
организирана от Центъра за технологии на информационното общество към Софийския
университет „Св. Климент Охридски“ (Проект 101061564 –
K-TRIO–HORIZON-MSCA-2022-CITIZENS-01, финансиран от Европейския съюз по
дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт Европа“).
Събитието
в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе посветено на 135-годишнината
от основаването на Алма матер. Част от учените по проекта SUMMIT, финансиран от Националния план за
възстановяване и устойчивост, със съдействието на ЕС- Next Generation,
участваха в събитието и представиха своите изследвания и достижения.
В
конферентната зала в Ректората проф. Жил Руе от University of Versailles
Saint-Quentin-en-Yvelines, Франция и член на Съвещатетелния борд на SUMMIT,
изнесе публична лекция на тема „Университетски класации и високи постижения“.
В
нея той акцентира
върху начина, по който международните университетски класации влияят върху
възприятията на широката общественост, студентите, преподавателите,
университетското ръководство, както и на бизнеса и дори на правителствата. Той
проследи и връзката между класирането и истинските високи постижения.
По-късно
през деня бе проведена и Кръгла маса на тема „Междукултурно
гражданство, европейски ценности и образование“.
Участие в нея взеха проф.
Мартин Барет (привлечен учен към Софийския университет „Св. Климент Охридски“,
почетен професор по психология в Университета на Съри, Великобритания, експерт
към Съвета на Европа), проф. Майкъл Байръм (изследовател в Софийския
университет „Св. Климент Охридски“, почетен професор в Университета на Дъръм,
Великобритания), проф. д-р Мария Стойчева, водещ учен на научната група Европейски ценности и социални предизвикателства (EuVaSC)
и други учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, г-жа Виолета
Добичина, директор на научно-образователния и културен център „Ал Фараби“,
както и гости от системата на средното образование – директори на училища,
учители по чужди езици, български език и литература, история и гражданско
образование.
След
официалното откриване на Европейската нощ на учените 2023 в Заседателна зала 1
в Ректората водещи учени по проекти, в присъствието на проф. дхн Георги
Вайсилов, изпълнителен директор на ИАПО, проф. д-р. Елиза Стефанова, колеги и
гости, представиха своите изследвания и се проведоха дискусии по различните
изнесени презентации.
Модератор
на събитието бе проф. д-р Николай Михайлов, член на Управителния съвет на
SUMMIT и ръководител на екипа по публичност на проекта. Той подчерта, че
проектът е изключително важен не само за Софийския университет, това е
стратегически проект, който финансира науката в България – тази наука, която е
в полза на цялото общество. По думите му новата наука може да реши абсолютно
всички проблеми, свързани с тайната на живота, бъдещето на климата, с някакви
медицински или фармацевтични задачи, които надхвърлят човешките възможности.
Проф. Николай Михайлов отбеляза, че вярва в тази наука и че в рамките на това
събитие учените ще комуникират своите достижения в рамките на проекта и изрази
надеждата си, че ще има интересни презентации и ползотворни дискусии.
Проф. Християн Александров, водещ
учен на научната група „Computational
Heterogeneous Catalysis“ говори по темата Квантовохимично
моделиране на каталитични системи и реакции протичащи върху тях.
По думите му най-общо първата му лекция е катализата – това са химични
съединения, които променят скоростта на химичните процеси.
Проектът
е фокусиран върху изясняване на детайлната структура на хетерогенни каталитични
системи, както и на механизма на каталитични реакции, които протичат на тяхната
повърхност чрез провеждането на квантовохимични изчисления.
Изследваните
материали (преходни метали, метални оксиди, зеолити, метал-органични решетки
(MOF) и др.) се използват за: (1) преобразуване на вредните автомобилни
изгорели газове (CO, NOx и въглеводороди) в нетоксичните CO2,
H2O и N2; (2) съхранение на вредни и парникови газове
като CO2, CH4 и NOx; (3) производство на
водород от възобновяеми източници на енергия; (4) процеси на азотфиксация.
Д-р Сотир Червенков,
водещ учен на групата Нови материали и
фотоника, направи презентация по темата „Фотониката в съвременните и в бъдещите технологии“.
Той
отбеляза, че фотониката е авангардна научна област, отваряща нови възможности в
микро- и нанотехнологиите, медицината, метрологията, фундаменталните
изследвания и информационните технологии – от оптични комуникации до квантови
компютри.
Представени
бяха модерни методи за генериране и диагностика на светлина с точно зададени
свойства, контрол на режимите й на разпространение и управлението й с
метаповърхности, както и изследване на фотоиндуцирани квантови системи.
Презентацията
на доц. Гергана Герова, водещ учен на „
Климат, време, природни бедствия и рискове“ бе на тема „Климат, време, природни бедствия и рискове“.
В
нея тя говори за изменението на климата и опасните явления, които са две от
основните заплахи за обществото на 21 век. Доц. Герова отбеляза, че в световен
мащаб през последните две десетилетия опасните метеорологични явления са
причинили над 500 000 жертви и над 2 трилиона долара икономически загуби. В
доклада й бяха представени съвременните методи за изследване на екстремните прояви
на времето и климата в България.
„Въздушно-лазерно
сканиране в Археологическия резерват „Сборяново“. Нови перспективи в
документирането и опазването на археологически обекти» представидоц. д-р Даниела Стоянова от научната група “Applications for History and Language” с водещи учени доц. Мария Баръмова и
проф. Анна-Мария Тотоманова.
Доц.
д-р Стелиян Димитров от групата „ Климат, време, природни бедствия и рискове“
също се включи в доклада и представи резулатите от направеното по проекта в „Сборяново“
въздушно-лазерно сканиране и заснемане с фотограметрична камера. В резултат от
проведените дейности е направена нова документация на познати вече обекти и са
открити неизвестни до този момент недвижими културни паметници.
Презентацията
на водещия учен на група GROWTH д-р Цветелина Великова, дмбе на тема “Какво ни чака след края на пандемията COVID-19?”. Тя посочи, че
пандемията COVID-19 вече е в историята, но данните, които екипът й има за
природата на вируса, неговите варианти и имунологичния му отпечатък са все още
недостатъчни, за прогнозиране на поведението му.
Д-р Великова представи
данни за епидемиологичните процеси в страната по време на пандемията, имунитета
след инфектиране и след ваксиниране, ефективността на COVID-19 ваксините, вкл.при пациенти с автоимунни заболявания,
усложнения след COVID-19 (MIS-C, post-COVID) и други.
Доц. д-р Благой Узунов, водещ учен на
научната група „Алгология“ представи ACUS - живата водораслова
колекция на СУ „Св. Климент Охридски“: пътят напред.
ACUS е център за
биоресурси и организация за стандарти, източник и доставчик на микроводораслови
щамове от различни таксономични и екологични групи. Уникалните щамове на
колекцията са изолирани от различни субстрати на територията на България и са
фонд на биологично разнообразие с важно значение за бъдещите поколения.
Развитието на ACUS в рамките на проект СУМИТ павира пътя за иновации за прехода
към зелена икономика.
В рамките на дискусиите в
Заседателна зала 1 онлайн се включи и проф.
Славка Чолакова, водещ учен на научната група Активни формулировки и материали.
Нейната презентация бе на тема „Биоразградими
сърфактанти: предимства и предизвикателства при тяхното използване“.
Проф. Чолакова направи кратък
преглед на най-използваните до момента повърхностно активни вещества и
причините, налагащи тяхната замяна с по-щадящи природата техни аналози. Разгледани
бяха основните проблеми при замяната им и как те могат да бъдат преодолени.
Проф. Чолакова представи научни
резултати от проведените изследвания със захарните естери на мастните кисели и
алкил саркозинатите като представители на биоразградимите сърфактанти.
Доц. дн Любен Иванов Загорчев, водещ
учен и ръководител на научната група „Растителни паразити“ изпрати за събитието
своята презентация на тема „Паразитни растения –
разнообразие и значение“. На нея е представена уникалната група на паразитните
растения, които са загубили фотосинтетична способност и са се приспособили към
паразитен начин на живот върху други растения, тяхното негативно значение за
селското стопанство, но също и уникалното им място в екосистемите. Ще бъдат
представени също инвазивните видове и разрушителното им влияние върху
биоразнообразието.
В
края на събитието проф. Елиза Стефанова поздрави всички участници и изрази
задоволството си от проведените интересни дискусии, както и от сътрудничеството
между отделните научни групи. Тя пожела на всички работата им да продължи и
след приключването на проекта SUMMIT.
На
следващия ден, 30 септември 2023 г., в Заседателна зала 2 в Ректората проф. дн Десислава Йорданова, водещ учен на
научната група Дигитализация на МСП, представи темата си „Дигитализация на
малките и средни предприятия“.
В нея тя обърна внимание, че бързото развитие на
цифровата икономика през последното десетилетие има важни последици за появата,
оцеляването, конкурентоспособността и устойчивото развитие на нови и малки
фирми.
В
тази нова среда малките и средни предприятия трябва да предприемат дигитална
трансформация, за да останат конкурентоспособни на пазара.
Бяха
представени целите, дейностите и очакваните резултати от научноизследователския
проект.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет бяха проведени дискусии с участието на проф. Майкъл Байръм и проф. Мартин Барет – едни от най-известните европейски учени, изследващи междукултурната комуникация, демократичното гражданство и висшето образование. С поредица от публични и затворени дискусии, те ще допринесат за разбирането на въпроси като връзката между качеството на образованието и класациите на висшите училища, пътя към високите научни постижения, предизвикателствата пред висшето образование в междукултурна среда, ценностите за образованието на бъдещето и други.
Събитието бе открито от проф. Мария Стойчева, която е водещ изследовател на изследователския проект Европейски ценности и социални предизвикателства (EuVaSC), финансиран по SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост със съдействието на ЕС- Next Generation.
Проф. Стойчев отбеляза, че изследователските проекти имат за цел да привлекат учени и изследователи от световна класа, а разговорът с двамата професори ще бъде темата за интернационализацията на образованието и академичните компетенции. По думите й когато студентите се преместят в университет в друга държава, те също се преместват в друга академична култура и затова разговорът ще бъде за академичните междукултурни компетенции, от които се нуждаят студентите, за да постигнат успех в мобилността. Отделна тема на разговорите е и как можем да опишем и впоследствие да помогнем на студентите да придобият такива компетенции. Проф. Мария Стойчева представи проф. Майкъл Байръм, който е професор-изследовател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и почетен професор по образование в Дъръмския университет, Англия. Той е влиятелен теоретик на чуждоезиковото образование и междукултурното образование, чието мислене е помогнало за оформянето на политики и изследвания върху педагогическите и учебни програми и практиката на преподаване и изучаване на езици в цяла Европа и извън нея. В рамките на дискусията с проф. Майкъл Байръм бяха обсъдени различни теми: какво е стимулирало интереса му към академичната междукултурна комуникативна компетентност; каква според него е разликата между преподаването на английски за академични цели и това, от което се нуждаят учениците, ако ще учат на друг език; какви други аспекти на междукултурната компетентност са уместни в допълнение към езика и дискурса и др.
Вторият разговор в рамките на събитието бе с проф. Мартин Барет, който е на посещение в Софийския университет като част от сътрудничеството по проекта и бе на тема „Укрепване на демократичните ценности и гражданската ангажираност чрез образование – перспективата на Съвета на Европа“.
Мартин Барет в момента е професор-изследовател в Софийския университет и почетен професор по психология в Университета на Съри, Обединеното кралство. Той получава дипломите си от университетите в Кеймбридж и Съсекс. Мартин Барет е психолог по развитие и социален психолог, но има силен ангажимент към мултидисциплинарни изследвания. През годините е работил с педагози, социолози, антрополози, политолози и политически анализатори. Изследователските му интереси са насочени към младите хора, етническата принадлежност, нацията и гражданството, обществените предизвикателства, произтичащи от културното многообразие, особено във връзка с децата и младежите, и ролята на образованието за предоставяне на младите хора на компетенциите, които са необходими за демократично и глобално гражданство.
Проф. Барет е водещ експерт в Мрежата на съветниците по образователна политика на Съвета на Европа от 2006 г. Оттогава той е работил по много различни проекти за отдела по образование на Съвета на Европа. Всички тези проекти са насочени към насърчаване на междукултурни и демократични ценности сред младите хора и укрепване на техните компетенции за гражданска ангажираност. В хода на разговора с проф. Барет той разказа на присъстващите какво представлява Съветът на Европа и каква е връзката му с ЕС, както и защо има интерес към демократичните ценности и гражданската ангажираност; как един учен е попаднал на работа в Съвета на Европа и по какви проекти е работил за тях през годините. Проф. Барет каза повече и за Референтната рамка на компетенциите за демократична култура, какво представлява тази рамка и как се предвижда да се използва. По отношение на прилагането на рамката проф. Барет посочи какви са основните предизвикателства и пречки, които стоят пред нейното възприемане и използване от министерствата на образованието и учителите, а също и какви ефекти се очакват в европейските страни, ако рамката бъде успешно приложена в образователните им системи.
Научните изследователи са на посещение в рамките на проекта SUMMIT, за да дебатират върху европейските ценности и съвременните социални предизвикателства. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост. Експертите са в София по покана на научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“, с ръководител проф. д-р Мария Стойчева. Групата работи в рамките на проекта SUMMIT по три основни направления: устойчивост на демокрацията при множество кризи: Изследване на интернализацията на политическите ценности и стабилността на демократичните институции; Европейски конституционализъм по време на конституционна поликриза, извънреден конституционализъм и преходен конституционализъм: подход, основан на ценности; Релевантност и ценности на университетите за бъдещето: иновации в докторската степен в европейски контекст. Малко мащабни изследователски проекти.
На 29 септември 2023 г. - в рамките на Европейската нощ на учените 2023 г., в Конферентната зала в Ректората от 10.30 ч. проф. Жил Руе, Университет Версай Сен Кантен ан Ивелин, Франция, член на консултативния съвет на SUMMIT, ще изнесе публична лекция „Университетски класации и високи постижения“.
На същата дата от 15.30 часа в Конферентната зала ще се проведе Кръгла маса на тема „Междукултурно гражданство, европейски ценности и образование“, с участието на проф. Мартин Барет, проф. Майкъл Байръм, проф. д-р Мария Стойчева и други.
Посещение на доц. Загорчев в Центъра за опазване на растителното разнообразие, Сен Пиер, о-в Реюнион
В периода 18 – 22 септември 2023 г. доц. дбн Любен Загорчев, водещ учен на научна група 3.1.8. „Растителни паразити“ по проект SUMMIT, бе на посещение в лабораторията AMAP lab – botAnique et Modélisation de l’Architecture des Plantes et des végétations на д-р Робин Путо, Център за опазване на растителното разнообразие, Сен-Пиер, о-в Реюнион (Френска задморска територия).
В рамките на работната визита бяха ревизирани всички данни за разпространението на пет вида Cuscuta и пълния набор гостоприемници, регистрирани от екипа в рамките на петгодишен период (2018-2023 г) на територията на Република България, както и данните от трите регистрирани хербария на територията на страната.
Бяха извлечени глобалните данни за разпространението на 170 гостоприемника, налични в GBIF - the Global Biodiversity Information Facility. В процеса на работа бе aдаптиран алгоритъм за моделиране на екологични ниши в R пакет SSDM - Stacked Species Distribution Modelling, използвайки екологични параметри (средна температура, средна преципитация, органичен азот в почвата), човешка дейност (human footprint) и разпространението на гостоприемниците, чрез който беше конструирана карта на вероятното разпространение на петте вида Cuscuta на територията на Република България и на Балканския полуостров. Използваният алгоритъм е значително по-ефективен от широко-използваният MaxEnt (Maximum Entropy) подход.
По време на визитата бе проведено теренно проучване, в което се установиха няколко находища на Cuscuta в експерименталната станция на лабораторията (включително върху културни видове като ананас) и по крайбрежната ивица. Разпространението на Cuscuta като инвазивен вид на о-в Реюнион представлява значителен интерес, защото тази територия се характеризира с висока степен на ендемизъм на растителните видове (от около 1700 регистрирани растителни вида 237 са ендемитни за острова и още 153 са регионални ендемити, но същевременно около половината от тези видове са интродуцирани) и опазването на биоразнообразието е първостепенна мисия на местните институции. В тази светлина наличието и разпространението на инвазивен паразит е изключително притеснително.
Установените контакти, събраният семенен материал и адаптираният алгоритъм ще бъдат от първостепенно значение за успешното изпълнение на работната програма по проект SUMMIT.
Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.
Международно признати учени гостуват в Софийския университет през септември
Някои от най-известните европейски учени, които изследват междукултурната комуникация, демократичните гражданство и, най-общо казано, висшето образование, гостуват на Софийския университет този месец. Професорите Майкъл Байръм, Мартин Барет и Жил Руе ще вземат участие в различни формати и ще обменят опит с колеги от София, млади учени и гости между 27 и 29 септември 2023 г.Научните изследователи са на посещение в рамките на проекта SUMMIT, за да дебатират върху европейските ценности и съвременните социални предизвикателства
С поредица от публични и затворени дискусии, те ще допринесат за разбирането на въпроси като връзката между качеството на образованието и класациите на висшите училища, пътя към високите научни постижения, предизвикателствата пред висшето образование в междукултурна среда, ценностите за образованието на бъдещето и други.
Програма
Експертите са в София по покана на научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“, с ръководител професор д-р Мария Стойчева. Групата работи в рамките на проекта SUMMIT по три основни направления:
- устойчивост на демокрацията при множество кризи: изследване на интернализацията на политическите ценности и стабилността на демократичните институции;
- Европейски конституционализъм по време на конституционна поликриза, извънреден конституционализъм и преходен конституционализъм: подход, основан на ценности;
- Релевантност и ценности на университетите за бъдещето: иновации в докторската степен в европейски контекст. Малкомащабни изследователски проекти.
Ето и някои акценти от публичната програма на посещението на международните изследователи:
- 27 септември, 11:00 – 12:00: Публична лекция „Проблеми при създаването на съвместни докторски програми – научно ръководство и оценка“, проф. д-р Майкъл Байръм, изследовател в СУ „Св. Климент Охридски“, почетен професор в Университета на Дъръм, Великобритания;
- 29 септември, 10.30 – 12.00, Нова конферентна зала на СУ: Публична лекция „Университетски класации и високи постижения“, проф. Жил Руе, Университет Версай Сен Куентин ан Ивелин, Франция, член на консултативния съвет на SUMMIT;
- 29 септември, 15:30 – 17:30, Нова конферентна зала на СУ: Кръгла маса на тема „Междукултурно гражданство, европейски ценности и образование“, с участието на проф. Мартин Барет, привлечен учен към СУ „Св. Климент Охридски“, почетен професор по психология в Университета на Съри, Великобритания, експерт към Съвета на Европа, проф. Майкъл Байръм, проф. д-р Мария Стойчева и други.
Цикъл лекции на проф. Орлин Велев от университета на Северна Каролина
Гост на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по проект Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer (SUMMIT) е проф. Орлин Велев от университета на Северна Каролина, NC State University. Той е назначен като гост-професор за периода 18 септември – 5 ноември 2023 г. в изпълнение на дейностите, включени в програмата на научна група 3.1.7 „Функционални материали“ с водещ учен проф. Тони Спасов.
Предвижда се разработване на нови материали на база биополимери с широк спектър на приложение с екологична насоченост. Проф. Велев ще изнесе и кратък цикъл от лекции, като първата лекция на тема Particles with gecko legs: Soft dendritic colloids for novel types of gels, special coatings and active microplastics cleaners се проведе във Факултета по химия и фармация на 19 септември 2023г.
Орлин Велев получава докторската си степен в Софийския университет (1996 г.), като същевременно провежда едногодишни изследвания в Япония. След постдокторантура в Университета на Делауеър Велев се присъединява към NC State University през 2001 г. Той има впечатляващ опит в иновативни изследвания в областта на колоидните наноструктури с магнитна, електрическа и фотонна функционалност, биосензори, микрофлуиди и нанопроизводство. Велев има повече от 230 публикации, цитирани над 30 200 пъти (h индекс 80), и е представил повече от 290 поканени лекции и научни доклади. Многобройните му награди включват NSF Career, AIChE Andreas Acrivos Award for Professional Progress и ACS Langmuir Lecturer. Велев е избран за член на ACS Fellow и MRS Fellow.
Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.
Учени от Софийския университет участваха в конференция на Асоциацията на европейските университети
Проф. д-р Мария Стойчева, ръководител на научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проект SUMMIT /финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ/ и проф. д-р Майкъл Байръм, утвърден изследовател, се включиха в ежегодната среща на Съвета за докторантско обучение към Европейската университетска асоциация в Лахти, Финландия през юни.
Проф. д-р Мария Стойчева беше лектор на престижната ежегодна среща на Съвета за докторантско обучение към Асоциацията на европейските университети. Събитието се проведе в град Лахти, Финландия между 14 и 16 юни 2023 г. и беше съвместно организирано от Техническия университет Лапеенранта-Лахти и Хелзинкския университет. Професор Стойчева беше ключов лектор в панела на тема „Междукултурна комуникация при научното ръководство и обучението“.
Проф. д-р Стойчева беше поканена да представи проучване на тема „Опитът от защитата на докторска дисертация. Международно сравнително изследване на окончателния устен изпит”. Тя представи работа върху концепцията за академична междукултурна комуникативна компетентност от Майкъл Байрам и колеги. Снимки: AKUMATTILA
Учени от Софийския университет участваха в ХVІ Международен конгрес за изследване на ХVІІІ в. в Рим
От 3 до 7 юли 2023 г. в Рим, Италия, се проведе ХVІ Международен конгрес за изследване на ХVІІІ в., чийто фокус беше върху влиянието на Античността върху идеите на Просвещението „Antiquity and the Shaping of the Future in the Age of Enlightenment" (16th International Congress for Eighteenth-Century Studies "Antiquity and the Shaping of the Future in the Age of Enlightenment").
Конгресът е най-голямото научно събитие, посветено на изследванията на ХVІІІ век, с над 1200 души участници от цял свят. То се провежда веднъж на всеки 5 години, като домакини на тазгодишното издание бяха университетите „Сапиенца“ и „Тор Вергата“, намиращи се в италианската столица.
Особено внимание беше обърнато на ролята на Дигиталната хуманитаристика и мястото на Международното общество за изследване на ХVІІІ в. (ISECS) в нейното популяризиране. В тази връзка и част от научната група ICT Applications for History And Language по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС-Next Generation по НПВУ, в лицето на доц. д-р Мария Баръмова (водещ учен на научната група), проф. дин Иван Първев, доц. д-р Иван Вълчев и Кирила Атанасова изнесоха доклади, с които запознаха участниците с работата си по проекта. Темата на доклада на Иван Вълчев бе The Ancient Heritage of the Balkans through the18th-century Travellers’ Accounts: Archaeological Monuments and Artefacts from Roman provinces of Thracia and Moesia; Мария Баръмова и Иван Първев са автори на доклада The Ancient Heritage of the Balkans through the 18th-century Travellers’ Accounts: Perceptions and Receptions; Кирила Атанасова и Мария Баръмова – The Ancient Heritage of the Balkans through the 18th-century Travellers' Accounts: Digital Approaches and Research Possibilities.
Партньори в организирането на конференцията са Софийският университет и неговият Исторически факултет, Националният археологически институт с музей – БАН, Първа инвестиционна банка, РИМ София, РИМ Благоевград, ИМ Петрич; финансирането е по проектите SUMMIT, “Древна Тракия в цифри“ ФНИ - МОН, АCCSN и проект 80-10-37/2023 НИС на Софийския университет. Научното събитие е част от календара за честванията на 135 г. от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
На 14 март 2023 г. в Националния пресклуб на БТА се проведе откриващо събитие за изпълнението на дейностите по проект SUMMIT, организирано от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Екипът, водещи и привлечени учени по проекта представиха основните цели, които стоят пред него, както и очакваната обществена полза от реализацията на постигнатите резултати.