Topic outline

• General

  Collapse all Expand all

• Проектът SUMMIT бе представен на конференцията EuroClio
  • Проектът SUMMIT бе представен на конференцията EuroClio
    

    Доц. д-р Николина Цветкова, преподавател в Софийския университет и установен изследовател по проекта SUMMIT в научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“, представи текущи резултати от сравнително изследване по проекта на международната конференция EuroClio. Конференцията, предназначена за преподаватели по история, отбеляза 30-то си издание между 25-27 април 2024 г. в София под наслов „(Be)longing: Confronting our Memories“.

    Доц. д-р Цветкова е част от третото направление на научната група, което изследва релевантността и ценностите на университетите за бъдещето.

    Изследването VASCAPE: Ценности, нагласи, умения и гражданска и политическа ангажираност цели да установи какви са връзките между ценности, нагласи и умения, от една страна, и гражданска и политическа ангажираност, от друга.

    
    

    Фокусът е върху гражданската и политическата ангажираност и идентифицирането на някои от факторите, свързани с ангажираността на гражданите към демокрацията.

    Работилницата се основа на сравнително изследване на ценностите на младите хора, интереса или незаинтересоваността към гражданския и политически живот. Чрез съвместни дейности участниците откриха резултатите за България, тестваха въпросника, разработен по проекта SUMMIT, потърсиха заедно начини за насърчаване на откритост, уважение към себе си и другите, гражданска нагласа и т.н.

    
    

    Те бяха поканени да обмислят как образователните институции могат да насърчат активното гражданско участие на младите хора, търсейки отговори на въпросите „Кой съм аз?“, „Кой си ти?“, „Кои сме ние?“, „Накъде сме се запътили?“.

    Участниците в работилницата бяха предимно преподаватели, лектори по история и граждански науки от различни образователни равнища от България, Сингапур, САЩ, Белгия, Нидерландия, Дания, Италия и други.

    Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

    
    

• 22 научни групи представиха дейността си по проект SUMMIT на Софийския университет
  • 22 научни групи представиха дейността си по проект SUMMIT на Софийския университет
    

    В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе първата годишна конференция по проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

    Официално научното събитие бе открито в Аулата в Ректората от ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев. Първият ден на конференцията бе посветен на обобщено представяне на резултатите от 22-те научни групи в рамките на пленарно заседание. През втория ден в отделни сесии бяха представени по-подробно научните резултати за всяка една от групите по дейности 3.1 и 3.2 по проект SUMMIT .

    
    В Заседателна зала 1 в Ректората бе представена дейността на група GROWTH с водещ учен д-р Цветелина Великова от Медицинския факултет. Изнесените доклади засегнаха темите: Възможности на образната диагностика и изкуствен интелект при рак на простатата; Перспективи след пандемията: Анализиране на динамиката на COVID-19 чрез усъвършенствано моделиране за информирани стратегии и подготвеност в бъдещето; Терапии със стволови клетки - напредък и предизвикателства, CAR T - клетъчна терапия при автоимунни ревматични заболявания и други.
    
    
    Гост на групата бе prof. Barbara Klajnert-Maculewicz (Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland).
    
    

    В Заседателна зала 2 в Ректората се проведе сесията на проф. Румяна Пейчева-Форсайт от Факултета по педагогика, научен ръководител на група DigitalEdu-SU. В сесията изследователите от екипа представиха отделни аспекти на дигитализацията на българското образование в широк диапазон и различен контекст – от дигиталните компетентности на университетските преподаватели през бъдещите учители до учениците с дигитални знания и умения.

    
    

    На срещата присъстваха зам.-министърът на образованието и науката г-жа Наталия Митева, директорът на дирекция „Управление и изпълнение на проекти“ в МОН Владимир Станчев, г-жа Полина Фетфова – началник отдел „Квалификация и кариерно развитие“, г-жа Жасмина Александрова – главен експерт в дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие“, представители на различни дирекции в МОН и на други организации – „Образование без граници“, СБУ, EDTech, Асоциация „Родители“, Център за творческо развитие“ и др. Резултатите от изследването ще бъдат предоставени на Министерството на образованието и науката. Гост на групата бе prof. Anna Guerrero Roldán от Universitat Oberta de Catalunya, Spain.

    
    

    Научната група „Дигитална хуманитаристика. ИКТ приложения за история и език“ с ръководители проф. дфн Анна-Мария Тотоманова и доц. д-р Мария Баръмова проведе своята сесия в Конферентната зала в Ректората. Присъстващите, сред които бяха и проф. Волфганг Шмале от Виенския университет, член на Международния съвещателен борд на проекта; проф. Арно Щромайер от Австрийската академия на науките; проф. д.ф.н. Магдалена Панайотова- главен редактор на филологическото списание “Езиков свят”, издавана от ЮЗУ ”Неофит Рилски”, проф. Ян Страдомски от Ягелонския университет в Краков, Полша, д-р Григор Бойков от Виенския университет, се запознаха с разработката и приложението на дигитални инструменти за събиране и анализ на географски и геолокационни данни от исторически и археологически обекти. Бяха докладвани и постижения в документирането и съхранението на археологически обекти с употребата на фотограметрични технологии и на метаданни при създаването и развиването на епиграфски колекции.
    
    

    Поставен бе акцент върху поддръжката и надграждането на съществуващите дигитални инструменти за представяне и обработка на средновековни български текстове и върху използването им. Внимание беше обърнато и на съставянето на специализирани исторически речници, каталогизирането на колекции от ръкописи и старопечатни книги и създаване на нови данни и съдържание и други теми, засягащи средновековното писмено наследство.

    
    

    В 63-та аудитория в Ректората бе представена дейността на научната група NUDGE с водещ учен проф. д-р Иво Влаев (привлечен от University of Warwick, UK). Неговият доклад бе посветен на практиките в съвременното публично управление: личностни детерминанти, потенциални ползи и ограничения на приложението им”.
    
    В сесията участваха и групите на деветте проекта към Философския факултет по дейност 3.4, чиито доклади бяха по темата „Перспективи и предизвикателства пред хуманитарните и социалните науки в дигиталната ера“. Гост на групата бе проф. Ирина Тодорова от Northwestern University, Boston, USA.
    
    В Ректората бе представена и групата „Климат, време, природни бедствия и рискове (CW&NR) с водещ учен доц. д-р Гергана Герова от Физическия факултет. Сесията се проведе в 45-та аудитория, където доц. Герова изнесе доклад на тема: „Свръх краткосрочна прогноза за опасни метеорологични явления“.
    
    Представени бяха доклади за климатични обратни връзки в регион Балкани - Черно море , климатичните опасности и рискове, методи за геопространствено моделиране и картографиране. Осъществена бе и онлайн връзка с prof. Jonathan Jones от UK Met office, UK.
    
    

    Проф. дн Десислава Йорданова от Стопанския факултет, водещ учен на научната група „Дигитализация на малките и средни предприятия (МСП)“, представи дейността си в Заседателна зала 2 в Ректората.

    
    

    Нейният екип работи в два панела: Challenges to Digital Transformation of SMEs и Big Data and Digitalization of SMEs. В сесията участва и проф. Бенедикт Шнелбехер (Saarland University, Germany).
    

    
    

    В Аулата на Биологическия факултет работата си представиха научната група „Растителни паразити“ с ръководител доц. дбн Любен Загорчев, „Алгология (Водораслови колекции)“ с водещ учен доц. д-р Благой Узунов и „Микробиологични рискове в околната среда“ с водещ учен д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.

    
    

    Prof. Helena Freitas - Centre for Functional Ecology, University of Coimbra, Portugal се включи онлайн в сесията, на която бе докладвано за растителните паразити, за разработване на програма за мониторинг на градските отпадни води за човешки патогенни вируси, Фаговата терапия, належащата алтернатива на антибиотиците в борбата с мултирезистентните бактерии, актуално състояние на изследванията в България и роля на отпадните води като източник на терапевтични бактериофаги, за живите водораслови колекции в полза на биотехнологиите и други.

    В рамките на сесията проф. Роберт Пенчовски от Биологическия факултет, работещ по дейност 3.4. изнесе доклад на тема „Targeting Riboswitches with Chimeric Antisense Oligonucleotides for Completely Rational Antibacterial Drug Development“.

    
    

    В рамките на първата годишна конференция по проекта SUMMIT сесии се проведоха и във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Сутрешната сесия в Заседателната зала във факултета започна с научната група ГАММА с научен ръководител чл.-кор проф. Младен Савов.
    
    

    Темата на панела бе: „Нови резултати в областта на стохастичните процеси“. Освен членовете на групата, с доклади се включиха Бруно Тоалдо (Департамент по математика „Джузепе Пеано“ – Университет на Торино - Полумарковско движение и супердифузия, Джакомо Ассионе (Университет на Неапол – Федерико II) с доклад Асимптотика на плътностите на обратни субординатори. Сред гостите бе и Moritz Kassman от University of Bielefeld, Germany.

    
    

    Следобедната сесия в залата бе посветена на дейността на научната група NATATA с научен ръководител проф. д-р Боян Попов. Панелът на сесията бе озаглавен „Числен анализ и приложения, Теория на приближенията и приложения“.
    
    Сред гостите бе и Moritz Kassman от University of Bielefeld, Germany.
    
    Научната група „Интелигентни системи“ с водещ учен проф. Иван Койчев от Факултета по математика и информатика проведе сесията си в 326-та аудитория във факултета. Темата на панела бе „Интелигентните системи в ерата на големите езикови модели“.
    
    В програмата бяха включени и доклади от проект „Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии“ по дейност 3.4. с ръководител доц. Александър Димов.
    
    Със съвместна сесия се представиха проф. Валентин Вълчев, привлечен от CNRS, France и водещ на научната група ZeoNeo, и проф. д-р Християн Александров от Факултета по химия и фармация, водещ учен на научната група „Изчислителен хетерогенен катализ“.
    
    Докладът на проф. Вълчев бе на тема „Получаване на вода от въздух с помощта на микропорести молекулни сита“, а на проф. Александров - „Квантовохимично моделиране на окислението на СО и NO върху частици на преходни метали отложени на СеО2“. Prof. Plamen Atanassov - University of California, Irvine, USA и Prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy, членове на Съвещателния борд на проекта, също присъстваха на научния форум, който се проведе в 401 зала във Факултета по химия и фармация.
    
    

    В същата зала на следобедната сесия бяха представени научните постиженията на група „Биологично активни вещества“ с водещ учен проф. Иво Грабчев от Медицинския факултет на Софийския университет. Гост на сесията бе проф. Barbara Klajnert-Maculewicz (Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland). Проф. Грабчев представи екипа си обобщи резултатите, получени през първата година от проекта. Неговият доклад бе на тема: „Фоточувствителните дендримери като добра алтернатива на антимикробната фотодинамична терапия“.

    
    

    Бяха изнесени и докладите: „Ефекти на новосинтезирани дендримери върху човешки фибробласти и механизъм на тяхното клетъчно поемане“, „Нови метал-съдържащи съединения с биологична активност - синтез и охарактеризиране“, "Изследване на взаимодействието на хидрофобния медикамент индометацин с обемни агрегати от двуантенен олигоглицин като моделна система за доставяне на лекарства" и други.

    В сесията бе предвидено и участието на доц. Мартин Цветков, ръководител на проект „Нови нанокомпозитни материали на основата на смесенометални оксиди на d- и f- елементи като катализатори за пречистване на води във Фентън подобни реакции“ по дейност 3.4, с доклад на тема: “Superior Fenton-like activation of peroxymonosulfate over NiCo2O4/BiOBr for removal of organic pollutants”.

    
    

    В Заседателната зала на Факултета по химия и фармация чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов, водещ учен на научната група „Функционални материали“, изнесе доклад на тема: „Наноструктурирани и нанопорести материали за получаване и съхранение на водород“.

    
    

    Присъстващите в залата, сред които и prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy, чуха и доклади, посветени на функционалните зол-гелни композити, нови функционални наноструктури посредством хидролиза на метал-амонячни комплекси, комплекси на свързване на циклодекстрини с фармацевтични и газообразни субстанции, ролята на водата в процеса на разпознаване между молекулата „гост“ и молекулата „домакин“, бинарни луминесцентни композитни материали: получаване и оптични свойства. На сесията присъства и Prof. Girolamo Giordano - University of Calabria, Italy,
    

    
    

    В следобедната сесия проф. Славка Чолакова, водещ учен на групата „Активни формулировки и материали“, представи дейността на своя екип и обобщи постигнатите резултати. Докладите бяха групирани в три сесии: Фазово поведение на концентрирани разтвори на повърхностно активни вещества, Пени и емулсии и Молекулно динамични симулации.

    
    

    Присъстващите, сред които бе и проф. Пламен Атанасов (University of California, Irvine, USA), чуха докладите: “Реологични свойства на разтвори на алкил саркозинати“, “Роля на температурата и уреата за повърхностните и пенните свойства на нейонни повърхностно-активни вещества с додецилова алкилна верига”, “Молекулно-динамични симулации на фазово поведение и адсорбционни слоеве на повърхностно активни вещества ” и други. Гост на панела беше Prof. Plamen Atanassov - University of California, Irvine, USA.

    
    

    Чл.-кор. проф. дфзн Стойчо Язаджиев, водещ учен на научната група „Математична физика и астрофизика“, проведе своята сесия в зала 301 А във Физическия факултет. Темата на неговия панел бе "Черни дупки, гравитационни вълни и фундаментална физика". С доклади се включиха още prof. Christos Charmousis и prof. Nikolaos Stergioulas, както и членовете на екипа на проф. Язаджиев.
    
    Част от тях са: “Black holes with primary scalar hair”, “Observing horizonless compact objects by the Event Horizon Telescope”, Constraining Gauss-Bonnet gravity with binary pulsars” и други. Сред присътващите беше и Prof. Dr. Thomas Walther от Technical University of Darmstadt, Germany.
    
    Доц. Красимир Митев от Физическия факултет, водещ учен на научната група „Ядрена“ (Nuclear), проведе сесията си в 315 зала на факултета, където говори за научните изследвания в експерименталната ядрена и суб-ядрена физика и технологии (представяне обобщаващо изследванията и резултатите, получени от участниците в научна група.
    
    Участниците в научното събитие изнесоха доклади на тема: „Изследване на ядрената структура посредством измерване на времена на възбудени ядрени състояния“, „Нови разработки в областта на радионуклидната метрология и радиационните измервания“, „Търсене на нови леки частици и прецизни измервания“ и други. На сесията присъства Prof. Georgi Georgiev - IJCLab, Orsay, France.
    
    В същата зала след обяд акад. проф. дфзн Николай Витанов, водещ учен на научната група „Съвременни квантови и оптични технологии“, представи постигнатите резултати до момента.
    
    Част от докладите бяха Overview of research on quantum control, quantum computing and quantum tomography, Pulse shape effects in qubit control, Overview of research on control of molecular quantum states. На сесията присъства Prof. Dr. Thomas Walther от Technical University of Darmstadt, Germany.
    
    Д-р Сотир Червенков от Disco Hi-Tec Europe GmbH, Germany, водещ учен на научната група „Нови материали и фотоника“, също представи дейността на екипа си във Физическия факултет, зала А205.
    
    

    Сред лекторите бяха проф. дфзн Александър Драйшу, доц. Иван Бъчваров от Физическия факултет, а сред гостите бе и Prof. Georgi Georgiev - IJCLab, Orsay, France. Те чуха докладите Reliable Approach for Generating Quasi-Non-Diffracting Bessel-Gaussian Beams, Tear Film/Contact Lens Interactions In Vitro and In Vivo: How Material Properties Determine Clinical Efficiency и други.

    
    

    В Дома на Европа се представи научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ (EuVaSC) с водещ учен проф. д-р Мария Стойчева от Философския факултет на Софийския университет.

    
    

    
    

    Дискутирано бе значението на изследването на европейските ценности, консервативният популизъм, спецификата на докторската защита в различни контексти, интересът и ангажираността на младите хора с гражданския и политическия живот и други актуални теми. В сесията се включиха доц. д-р Николина Цветкова, както и проф. д-р Майкъл Байрам и проф. д-р Мартин Барет - едни от най-известните европейски учени, изследващи междукултурната комуникация, демократичното гражданство и висшето образование, които също са част от изследователите в групата. Онлайн се включиха Prof. Gilles Rouet от Université Paris Saclay, France и проф. Димитър Ангелов от Harvard University, USA.

    Програма на цялата конференция.

     

    
    

• Първа годишна конференция на проект SUMMIT на Софийския университет
  • Първа годишна конференция на проект SUMMIT на Софийския университет
    

    В Аулата в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна първата годишна конференция по проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) на Софийския университет по покана „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост.

    На официалното откриване на конференцията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката г-жа Наталия Митева, проф. Георги Ангелов – заместник-министър на иновациите и растежа, изпълнителният директор и ръководител на Управляващия орган на програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – Изпълнителна агенция „Програма за образование“ проф. дхн Георги Вайсилов, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. д-р Елиза Стефанова. Гости на събитието бяха и проф. дхн Светлана Симова от Института по органични химия с център по фитохимия към БАН, Управителният комитет на проекта SUMMIT, декани на факултетите на Софийския университет, директори на департаменти, преподаватели и ръководители на вътрешноуниверситетски проекти, финансирани по SUMMIT, представители на институции, докторанти и студенти.

    
    

    Сред присъстващите бяха и проф. Анна Ролдан, Universitat Oberta de Catalunya, Spain, проф. Фолфганг Шмале ( University of Vienna, Austria), проф. Ирина Тодорова (Northwestern University, Boston, USA), Prof. Dr. Benedikt Schnellbächer (Saarland University, Germany), Prof. Barbara Klajnert-Maculewicz (Department of General Biophysics, University of Lodz, Poland).

    Онлайн се включиха и проф. Жил Руе (Université Paris Saclay, France), проф. Димитър Ангелов (Harvard University, USA), проф. Джонатан Джоунс (Jonathan Jones) (UK Met office, UK), проф. Хелена Фрейтаз (Prof. Helena Freitas).

     

    Началото на научния форум даде доц. д-р Владимир Божилов, заместник-декан на Физическия факултет и модератор на събитието, който приветства всички с добре дошли на Първата годишна конференция на проекта SUMMIT на Софийския университет. Той представи накратко основните цели на проекта, както и учените, които участват в него.

    
    

    Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев поздрави присъстващите в Аулата и изрази вълнението си в този важен за Алма матер ден – ден, в който ще се състои първата годишна научна конференция по проекта SUMMIT, свързана с резултатите, постигнати по този голям и важен за Софийския университет и за българската наука проект. Ректорът припомни, че в проекта до момента са обхванати над 650 учени, включително и млади колеги. По думите му това показва големия капацитет на Софийския университет в областта на науката. „Пожелавам ви изключително ползотворна работа и нека тази годишна конференция в следващите години да покаже търсенията на българската наука, на нашите утвърдени и млади колеги, тъй като Софийският университет като водещ университет в страната отдавана се е превърнал не само в символ на българското висше образование, но и на развитието на бългaрската наука. На добър час, уважаеми колеги, успех и до нови срещи!“, каза в заключение проф. Вълчев.

    
    

    Наталия Митева поздрави всички от името на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и отбеляза, че дължим тази възможност на безпрецедентната подкрепа чрез плана за възстановяване и устойчивост, където проектът се реализира в рамките на първия стълб „Иновативна България“, компонент 2 „Научни изследвания и иновации. „Целта на тези инвестиции е да пилотират нов модел за развитие на изследователските университети в България“, изтъкна Наталия Митева. Тя посочи, че реализирането на дейностите в десетте висши училища в България и изграждането на мрежа между тях цели да подпомогне реализирането на научния потенциал на районите и на цялата страна и да стимулира партньорството между научната общност и индустрията.

    
    

    Тя подчерта, че изследователските университети са изключително важни и по този начин висшите училища могат реално и директно да допринесат за  икономика, базирана на знанието. Наталия Митева посочи, че най-важното от тези инвестиции са резултатите, защото позволяват да се съберат общности, научни групи на водещи учени от България и от целия свят за провеждане на научни и научно-приложни изследвания, насочени към стратегически теми, да се сформират вътрешни проекти за научни изследвания с потенциал за иновации и трансфер на знания. Тя пожела работата оттук нататък да бъде още по-успешна и проектите да потръгнат. „Благодаря ви, че споделяте таланта си именно на това поприще и за това, че огромна част от вас тук днес работят именно по тези проекти, с които захранваме и реални решения, за да направим България още по-добро място за живот, за кариера и за реализация на научния потенциал на младите хора. Благодаря ви и успех на проекта!“, каза Наталия Митева.

    
    

    Проф. Георги Ангелов отбеляза, че в последните години се вижда как по естествен начин изследователските институции и университетите работят съвместно по проекти, по теми и да мобилизират човешки ресурс и се забелязва устойчиво развитие в тези области. По думите му изследователските университети вече са започнали практически да мобилизират научни групи и те да дават резултати, нещо, което се вижда и в проекта SUMMIT. „Ние наистина започваме да функционираме като една ориентирана към резултатите общност в България, интегрирана в света“, посочи заместник-министърът на иновациите и растежа и допълни, че това е нещо, което трябва да се насърчава.

    
    

    Проф. дхн Георги Вайсилов благодари за поканата да участва в събитието и посочи, че средствата по плана са дали възможност да се приложи нов подход за стимулиране на научните изследвания в изследователските университети, което е предвидено и в националната стратегия за висше образование на България. По думите му програмите предвиждат финансиране на различни дейности, които се допълват и изпълняват синхронизирано. Основният компонент на програмата е финансиране на водещи научни групи, които са допринесли най-много за определянето на университета като изследователски. Съществена част на стратегическите програми е привличането на външни за университета учени или водещи експерти от практиката за създаване на научни групи в стратегически за университета научни области. Проф. Вайсилов изтъкна, че по този начин от една страна се обогатяват научните тематики на университета, а от друга страна привлечените учени, голяма част от които са от чужбина, споделят опита си в ръководството и мениджмънта на научни изследвания. Над 100 научни групи на водещи изследователи от университети и на привлечени учени отвън са финансирани в десетте изследователски университета у нас, подчерта проф. Вайсилов. 

    
    

    По думите му една от основните цели на инвестицията е засилване на международното сътрудничество и повишаване на авторитета на изследователските университети в чужбина,  предвидено е и целево финансиране на различни дейности по международно сътрудничество. Значителен ресурс по програмите е предвиден и за разширяване и изграждане на административен капацитет за проектна дейност. Наличието на такъв капацитет е задължително условие за успешно кандидатстване и изпълнение на мащабни проекти за развитие на университета и научни изследвания, каза проф. Вайсилов и допълни: „Изключително съм впечатлен от мащаба и нивото на настоящата годишна конференция по проекта, както и от броя и темите на докладите, включени в програмата, така и от авторитетните колеги, които ще ги представят. Конференцията е уникална с разнообразието на включените в нея научни области и ще бъде интересна за цялата научна общност в страната. Пожелавам успех на конференцията и на целия проект“, каза в заключение проф. Георги Вайсилов.

    
    

    Проф. Елиза Стефанова посочи, че е щастлива да бъде в Аулата на Софийския университет заедно с всички присъстващи не само в качеството си на председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, която трябва да оценява качеството и в това число научните изследвания в институциите за висше образование в страната, но и в качеството на колега, който заедно с тях е извървял една не малка част от пътя за постигане до проекта SUMMIT. Тя припомни лятото на 2022 г., когато е била един от хората, работили по средата на лятото усилено върху проекта и доказването на големия капацитет на Алма матер. „Трябваше още веднъж да докажем, че Софийският университет е водещ изследователски университет в страната и допринася в изключително голяма степен за качеството на образованието чрез тези научни дейности“, подчерта проф. Елиза Стефанова и допълни, че всички учени в Софийския университет с желанието, с което работят в своите научни области, увличат младите колеги и по този начин създават капацитет, който може да бъде устойчив и в бъдеще. Затова смятам, че всички, които днес са тук, ще покажат много, което са постигнали досега, каза тя и допълни, че е по-важно да задържим този начин на работа и да привлечем в бъдеще други колеги от Софийския университет и да създадем механизъм, чрез който да има устойчиво финансиране за постигане на научни резултати. „Надявам се, че и университетът ще успее да създаде един устойчив модел за управление на тези средства по подходящ начин и да може по-лесно и по-гъвкаво научни изследвания да бъдат управлявани и финансирани. Пожелавам на всички да реализират целите, които са си поставили и да привлекат още млади колеги, които да продължат и развият още по-добре идеите, които са заложили и в проекта и които ще се родят неминуемо в сътрудничество с всички партньори“, каза проф. Елиза Стефанова и пожела успех на конференцията.

    
    

    Проф. Васил Маринов, координатор дейности 3.1 и 3.2 на проекта, представи доклад на тема Vision, Achievements, Challenges. An overview. В него той представи проекта SUMMIT, вижданията и приоритетите на Софийския университет чрез проекта. Той обърна внимание и защо проектът е важен за Алма матер, как целите ще бъдат постигнати. Проф. Маринов говори и за основните дейности по проекта и проследи какви са бъдещите предизвикателства пред него.

    От началото на 2023 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ успешно изпълнява проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“. Проектът е с продължителност от 42 месеца и ще приключи на 30 юни 2026 г. Финансирането е в размер от 44 000 000 лева. Проектът предвижда ежегодно провеждане на конференция, чрез която да се представят и популяризират неговите резултати. Първият ден на конференцията е посветен на обобщено представяне на резултатите от 22-те научни групи в рамките на пленарно заседание. През втория ден в отделни сесии ще бъдат представени по-подробно научните резултати за всяка една от групите.

    
    

    Макар да се обозначава като проект, SUMMIT по своята същност е комплексна програма, включваща голям брой относително самостоятелни проекти и допълващи дейности, в които към момента са включени близо 650 преподаватели, изследователи, докторанти и служители от Софийския университет.

    В Стратегическата научноизследователска и иновационна програма на Софийския университет “Св. Климент Охридски” по SUMMIT са включени 14 екипа на водещи учени от Софийския университет в приоритетни области, които са с най-високите наукометрични показатели, съгласно реномирани международни бази данни (Web of science и др.). Други три екипа изследователи работят по интердисциплинарни теми с потенциал да повишат съществено изследователския капацитет на висшето училище в областта на хуманитаристиката, социалните и стопанските науки и психологията. В стратегически за Софийския университет направления като математика, химия, биология, физика и психология са привлечени водещи учени - българи от университети в САЩ и Великобритания, както и от бизнеса в България. Те са авторитетни изследователи и експерти от реномирани университети, научни организации и предприятия в страната и чужбина, които работят върху конкретни изследователски задачи в рамката на SUMMIT. С дейностите по проекта се насърчават и подкрепят върхови научни приноси с висок фактор на въздействие в съответствие с добрите практики и стандартите на европейското изследователско пространство. Програмата обхваща стратегически за Софийския университет “Св. Климент Охридски” области на познанието: природни науки, медицина, математика, компютърни науки, образование, икономика, хуманитаристика, социални науки и психология.

    
    

    Стратегическата научноизследователска и иновационна програма на Софийския университет по SUMMIT създава също така възможности за международно сътрудничество и повишаване на научната експертиза на учени, които работят в стратегическите направления, но не са част от научните групи. Международната дейност е насочена към различен тип организации в чужбина - научни институти (лаборатории, центрове и др.), академични организации (висши училища), бизнес и др. Активностите по този показател включват финансиране за мобилност, свързана с осъществяване на съвместни публикации, подготовка на общи проекти, организиране на съвместни семинари и събития за популяризиране на резултатите от научната дейност, създаване на изследователски мрежи и др. Към края на март 2024 г. са осъществени 219 мобилности, в т.ч. 198 изходящи (пътувания на учени от Софийския университет в чужбина) и 21 входящи (учени от университети в чужбина, които посещават Софийския университет).

    
    

    Отделна дейност на Стратегическия план предвижда финансирането на вътрешни за университета проекти за научни изследвания, водещи до резултати, необходими за трансфер на знания чрез защита на интелектуална собственост или чрез потенциал за иновации. Проектите финансират два типа дейности: експериментална или теоретична дейност, предприета с основна цел за придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се цели каквото и да било пряко търговско приложение или използване; трансфер на иновации, при които всички печалби от тези дейности се реинвестират в основните дейности на университета или инфраструктура. Към края на март 2024 г. е започнало изпълнението на 90 проекта.

    
    

    Реализацията на проекта ще доведе до осъществяването на няколко важни цели. Ще се повиши значително качеството на научните изследвания в предложената секторна специализация чрез сериозно нарастване на броя на научни публикации и съответно повишаване на наукометричните показатели в  световно известната база данни Web of science. Ще се активизира патентната активност и ще се стимулират приложните разработки чрез създаване на нови международни патентни заявки. Други резултати от проекта са: привличане на млади учени и повишаване на квалификацията им за провеждане на приложни научни изследвания, подписани споразумения за международна активност чрез участие в научни и изследователски мрежи в чужбина, привлечено външно финансиране и осигурена индустриална подкрепа. Целите на проекта ще бъдат постигнати чрез изпълнение на комплекс от мерки, които ще създадат среда, благоприятна за привличане, ангажиране и развитие на талантливи изследователи. Финансирането чрез Плана за възстановяване и развитие ще спомогне за намирането на решение за по-широк кръг задачи, които са пряко свързани с развитието на изследователския профил на Софийския университет с цялостното подобряване на научноизследователската инфраструктура.

    Цялата презентация на проф. Васил Маринов можете да видите тук:

    В рамките на деня водещите и привлечените учени, ръководители на 22 научни групи към проекта, представиха своята работа. Екипите на научните групи работят в различни области – материали за зелена енергия и околна среда, изкуствен интелект, климат, време, природни бедствия и рискове, квантовата информатика, социални предизвикателства, дигитално образование, дигитализация на малки и средни предприятия и други.

    Научните групи по проекта SUMMIT и техните ръководители са:

     

    Чл.-кор. проф. дфзн Стойчо Язаджиев, Физически факултет, катедра „Теоретична физика“. Научна група: Математична физика и астрофизика; Научна област: Обща теория на относителността, Модифицирани теории на гравитацията, Релативистка астрофизика, Гравитационни вълни, Дуалност между гравитация и калибровъчни теории.

     

    Проф. д-р Славка Чолакова, Факултет по химия и фармация, катедра „Инженерна химия и фармацевтично инженерство“. Научна група: Активни формулировки и материали. Научна област: Меки материали.

    
    Д-р Цветелина Великова, Медицински факултет. Научна група: GROWTH (group of researchers for opportunities in writing who are talented in healthcare). Научна област: Медицина, биология и обществено здраве.

     

    Акад. проф. дфзн Николай Витанов, Физически факултет, катедра „Теоретична физика“. Научна група: Съвременни квантови и оптични технологии.  Научна област: Квантова информатика.

     

    Проф. д-р Християн Александров, Факултет по химия и фармация, катедра „Органична химия и фармакогнозия“. Научна група: Изчислителен хетерогенен катализ.  Научна област: Приложение на квантовохимичните методи за изследване на каталитични системи и реакции върху тях.

     

    Проф. дхн Иво Грабчев, Медицински факултет, катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология”. Научна група: Биологично активни вещества. Научна област: Биологично активни вещества.

     

    Чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов, Факултет по химия и фармация, катедра ПНХ. Научна група: Функционални материали. Научна област: Функционални наноструктурирани материали за зелена енергия и околна среда.

     

    Доц. дбн Любен Загорчев, Биологически факултет, катедра „Биохимия“. Научна група: Растителни паразити. Научна област: Биология на паразитни растения.

     

    Чл.-кор. Проф. дн Младен Савов, Факултет по математика и информатика, катедра „Вероятности, изследване на операциите и статистика“. Научна група: ГАММА. Научна област: Математика, Случайни процеси.

     

    проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт, Факултет по педагогика, катедра „Дидактика“. Научна група: DigitalEdu-SU.  Научна област: Дигитално обучение.

     

    Доц. д-р Благой Узунов, Биологически факултет, катедра по ботаника. Научна група: Алгология (Водораслови колекции). Научна област: Биология, Водорасли.

     

    Проф. Иван Койчев, Факултет по математика и информатика, катедра „Софтуерни технологии“. Научна група: Интелигентни системи.  Научна област: Информатика, Изкуствен интелект.

     

    Доц. д-р Гергана Герова, Физически факултет, катедра „Метеорология и геофизика“. Научна група: Климат, Време, Природни бедствия и Рискове (CW&NR). Научна област: Околна среда и науки за Земята.

     

    Доц. д-р Красимир Митев, Физически факултет, катедра „Атомна физика“. Научна група: Ядрена (Nuclear).  Научна област: Експериментална ядрена и суб-ядрена физика и технологии.

     

    Проф. д-р Мария Стойчева, Философски факултет, катедра „Европеистика“. Научна група: Европейски ценности и социални предизвикателства (EuVaSC). Научна област: Социални науки (политически науки, право, образователни науки).

     

    Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова, Факултет по славянски филологии, катедра „Кирилометодиевистика“ и  доц. д-р Мария Баръмова, Исторически факултет, катедра „История на Византия и балканските народи“. Научна група: Дигитална хуманитаристика. ИКТ приложения за история и език. Научна област: Дигитална хуманитаристика.

     

    Проф. дн Десислава Йорданова, Стопански факултет, катедра „Стопанско управление“. Научна група: Дигитализация на малките и средни предприятия (МСП). Научна област: Дигитализация, малки и средни предприятия.

     

    Проф. Д-Р Боян Попов, привлечен от Texas A&M University, USA.

    Научна група: NATATA. Научна област: Числен анализ и Теория на апроксимациите.

    
    

     Проф. Валентин Вълчев. Привлечен от CNRS, France. Научна група: ZeoNeo.  Научна област: Зеолитни материали за нови приложения,

     

    Д-р Сотир Червенков. Привлечен от бизнеса Disco Hi-Tec Europe GmbH, Germany. Научна група: Нови материали и фотоника. Научна област:  Развитие, характеризиране и приложения на нови
    материали за фотониката.

    
    

     Д-р Сергей Иванов. Център по биология на храните, София, България. Научна група: Микробиологични рискове в околната среда. Научна област: Епидемиология, базирана на отпадъчни води (ЕОВ). Проучване на разпространението на човешките инфекциозни вируси в околната среда, отпадните води и по хранителната верига. Биомаркери за човешкото здраве в отпадъчни води. Скрининг за полезни бактериофаги.

    
    

    Проф. д-р Иво Влаев. Привлечен от University of Warwick, UK, Научна група: NUDGE:  Модели на поведение и публични политики за устойчиво развитие. Научна област: Промяна на поведение, нагласи към промяна, устойчиво развитие, психично здраве, качество на живот, приложение на политики.

     

    По време на събитието участниците и гостите на конференцията имаха възможността да видят книги, предмети, записки, както и постери, с които Физическият факултет отдава почит към свои видни учени и преподаватели през годините и отбелязва 135-годишната си история.

    
    

    Паралелно в Централното фоайе е представена постерна сесия, в която може да бъдат видени постигнатите до момента резултати на част от вътрешноуниверситетските проекти, финансирани по проект SUMMIT. Ръководителите на тези групи са:

    
    

    Доц. Силвена Ботева – Assessment of the effects of conservation activities implemented in the cirque of the Seven Rila Lakes 1;

    Доц. д-р Петър Армянов - Efficient calculations and algorithms. Applications in solving theoretical and practical problems from various scientific areas 2

    Доц. д-р Биляна Рангелова - Non-verbal communication research - a bridge to communication in swimming education in sports lessons in children with SEN 3

    Доц. Петър Иванов - Entanglement Entropy in Quantum Many-Body Systems 4

    Доц. Станимир Колев - Conversion of CO₂ in Gliding and Stabilized Arc Discharges with Enhanced Gas Cooling 5

    Доц. Антония Вълчева – Study of High-luminosity Objects in the Field of Galaxies from the Local Volume 6

    Доц. д-р Ноеми Стоичкова - Literary history in the 21st century: global models and bulgarian practices 7

    Проф. дн Надя Златева - Advanced Variational Analysis and Applications (AVAA) 8

    Доц. д-р Симеон Гройсман - Origin, Reception and Application of Modern Legal Terminology 9

    Доц. д-р Диана Атанасова – Metaphrastic Hagiography  in the South Slavonic Manuscript Tradition 10

    Доц. д-р Росица Симеонова - Values and human resource management in social work – dimensions and interrelations 11

    Доц. Иванка Дакова – New composite materials for selective determination of toxic forms of chemical elements in environmental samples

    1. "Newly designed organic-inorganic nanocomposite membrane for simultaneous determination and speciation analysis of chromium and manganese in water samples" (Penka Vasileva and Irina Karadjova) 13

    2. "Ionic liquid modified polymer gel for arsenic speciation" (Ivanka Dakova and Irina Karadjova) 12

    Доц. Георги Николаев - Increase of iPSC reprogramming efficiency by cell membrane potential (Vm) modulation 14

    Доц. Милена Миланова - Digital Maturity of Public Libraries in Bulgaria 15

    Доц. д-р Добрин Атанасов – Image and Narrative. Theoretical and Artistic Studies on the Visual Arts in the Context of historical, socio-cultural and scientific-technological Development 16

    Доц. д-р Силвия Върбанова - Nowadays culture of poverty – dimensons and spread among youth 17

    Доц. Тина Георгиева - Diplomacy in the Modern Era. Between Ideology and Practice 18

    Проф. Нели Василева - Model of evaluation of receptive language in preschool aged children 19

    Доц. д-р Боян Ломев - Investigating the effect of urban mobility innovation using mode-switching time series methods 20

    Доц. д-р Елисавета Пенева – Impact of thermodynamic conditions оn the development of continental and maritime thunderstorms over Bulgaria and the Black sea 21

    Доц. д-р Галина Георгиева - Algorithm literacy: socio-pedagogical aspects 22

    Доц. Ренета Райкова - Investigation of the focal mechanisms of earthquakes with magnitude M≥4 in the territory of Bulgaria and its surroundings 23

    Проф. Адриана Дамянова - The reading practices of Bulgarian students (at home and abroad) 24

    Проф. Анна Цоловска – Movement and statics – theoretical research and artistic realizations in visual graphic and plastic arts 25

    Проф. Клара Тонева - Orthodox Theology in Dialogue 26

    Проф. дпн Николай Попов – The School Counselor between Autonomy and Control: A Comparative Study in Nine European Countries 27

    Доц. д-р Вихра Найденова - Influence of Psychological and Social Factors on Work Engagement and Well-being in organizational context 28

    Проф. Силвия Николаева - Social and pedagogical paradigms for research and modelling of educational ecosystems 31

    Доц. д-р Мая Чолакова - Competency-based approach in the education of social pedagogy students 29

    Доц. Димитър Златинов - Undeclared work and informal employment in Bulgaria (Prof. Stefan Petranov, Assist. Prof. Radostina Ivcheva) 30

    Доц. д-р Стефан Милетиев – Shared Spaces, Tolerance and Volunteering 32

     Конференцията ще продължи и на 24 април 2024 г., когато всяка от групите ще представи в отделна сесия своите постижения.

    
    

    
    

• Покана за участие в лекционна поредица „Конституционните въображаеми“
  • Покана за участие в лекционна поредица „Конституционните въображаеми“

    Научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT ви кани на публични лекции, част от поредицата „Конституционни въображаеми“ (Constitutional Imaginaries).

    През летния семестър на учебната 2023-2024 г. ще се проведат три лекции. И трите лекции са на английски език, като първите две ще са онлайн през платформата Zoom, а третата ще е на живо в 218 аудитория на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. Регистрацията е от този линк.

    Първата лекция е на 22 април 2024 от 17 часа. Това е съвместна лекция на проф. д-р Мартин Белов и проф. д-р Мая Сахаджич (Университет на Утрехт, Нидерландия). Темата е „Конституционната геометрия като парадигма за подреждане на комплексни конституционни порядъци: случаят с асиметриите“ (‘Constitutional Geometry as Paradigm for Ordering Complex Constitutional Orders. The Case of Asymmetries’)

    Втората лекция е на 24 април от 17 часа. Това е съвместна лекция на проф. д-р Мартин Белов и проф. д-р Франческо Палермо (Университет на Верона, Италия и EURAC Болцано, Италия). Темата на лекцията е „Въображаеми територии“ (‘Imaginary Territories).

    Третата лекция е на 3 юни 2024 г. от 18 часа. Това е съвместна лекция на проф. д-р Мартин Белов и д-р Мирослав Садовски от Университета Стратклайд (Шотландия). Темата на лекцията ще бъде обявена на по-късен етап.

    
    

    Конституционните въображаеми са една от най-актуалните теми през последните години в областта на теорията на конституционното и сравнителното конституционно право. Начинът, по който конституционно организираните общности възприемат и мислят за конституционните идеи, техните конституционни спомени и конституционни мечти и надежди са обект на все по-засилен интерес. Конституционните въображаеми са тясно свързани с лингвистичния, визуалния и емоционалния обрат в социалните, хуманитарните и правните науки, който се разгръща през последните десетилетия. Конституционната политика на спомените, конституционната политика на страховете, конституционната политика на надеждите са обвързани с формите на символично-въображаемия, визуалния, текстуалния, емоционалния и перформативния конституционализъм. Те се изграждат въз основа на нормативните идеологии и идеи, конституционните митове и митологии, конституционните утопии и антиутопии, конституционните табута и др.

    
    

    Настоящата лекционна поредица е посветена на конституционните въображаеми и на редица актуални проблеми, които посочените тематични полета повдигат. Тя има за цел да представи възгледите относно конституционните въображаеми на едни от най-амбициозните, утвърдени и разпознаваеми изследователи от водещи европейски и световни университети.

    И трите лекции представят научните достижения и изводи, произтичащи от съвместната работа на авторите по публикации, свързани с проект SUMMIT.

    Организатор и модератор на лекционната поредица е проф. д-р Мартин Белов, заместник-декан на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и преподавател по конституционно и сравнително конституционно право. Проф. Белов е един от водещите учени в областта на конституционните въображаеми в света и ръководител на едно от изследователските направления в научна група European Values and Social Challenges. Автор е на множество публикации по темата, включително и на книгата Constitutional semiotics. The Conceptual Foundations of a Constitutional Theory and Meta-Theory, Hart publishing, Oxford, 2022, издадена и на български като Конституционна семиотика. Концептуални основи на една теория и метатеория, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2022.

     

    
    

• Първа годишна конференция на проект SUMMIT на Софийския университет
  • Първа годишна конференция на проект SUMMIT на Софийския университет
    

    В периода 23-25 април 2024 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе Първата годишна конференция на проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) на Софийския университет по покана „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост.

    Официалното откриване на научния форум ще се състои на 23 април 2024 г. от 9.30 ч. в Аулата в Ректората на Софийския университет (бул. „Цар Освободител“ 15). За участие в събитието са поканени български и чуждестранни водещи учени и изследователи, както и представители на официалните институции.

    В рамките на деня водещите и привлечените учени, ръководители на 22 научни групи към проекта, ще представят своята работа. Екипите на научните групи работят в различни области – материали за зелена енергия и околна среда, изкуствен интелект, климат, време, природни бедствия и рискове, квантовата информатика, социални предизвикателства, дигитално образование, дигитализация на малки и средни предприятия и други.

    От началото на 2023 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ успешно изпълнява проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“. Проектът е с продължителност от 42 месеца и ще приключи на 30 юни 2026 г. Финансирането е в размер от 44 000 000 лева. Проектът предвижда ежегодно провеждане на конференция, чрез която да се представят и популяризират неговите резултати. Първият ден на конференцията е посветен на обобщено представяне на резултатите от 22-те научни групи в рамките на пленарно заседание. През втория ден в отделни сесии ще бъдат представени по-подробно научните резултати за всяка една от групите.

    Макар да се обозначава като проект, SUMMIT по своята същност е комплексна програма, включваща голям брой относително самостоятелни проекти и допълващи дейности, в които към момента са включени близо 650 преподаватели, изследователи, докторанти и служители от Софийския университет.

    В Стратегическата научноизследователска и иновационна програма на Софийския университет “Св. Климент Охридски” по SUMMIT са включени 14 екипа на водещи учени от Софийския университет в приоритетни области, които са с най-високите наукометрични показатели, съгласно реномирани международни бази данни (Web of science и др.). Други три екипа изследователи работят по интердисциплинарни теми с потенциал да повишат съществено изследователския капацитет на висшето училище в областта на хуманитаристиката, социалните и стопанските науки и психологията. В стратегически за Софийския университет направления като математика, химия, биология, физика и психология са привлечени водещи учени - българи от университети в САЩ и Великобритания, както и от бизнеса в България. Те са авторитетни изследователи и експерти от реномирани университети, научни организации и предприятия в страната и чужбина, които работят върху конкретни изследователски задачи в рамката на SUMMIT. С дейностите по проекта се насърчават и подкрепят върхови научни приноси с висок фактор на въздействие в съответствие с добрите практики и стандартите на европейското изследователско пространство. Програмата обхваща стратегически за Софийския университет “Св. Климент Охридски” области на познанието: природни науки, медицина, математика, компютърни науки, образование, икономика, хуманитаристика, социални науки и психология.

    Стратегическата научноизследователска и иновационна програма на Софийския университет по SUMMIT създава също така възможности за международно сътрудничество и повишаване на научната експертиза на учени, които работят в стратегическите направления, но не са част от научните групи. Международната дейност е насочена към различен тип организации в чужбина - научни институти (лаборатории, центрове и др.), академични организации (висши училища), бизнес и др. Активностите по този показател включват финансиране за мобилност, свързана с осъществяване на съвместни публикации, подготовка на общи проекти, организиране на съвместни семинари и събития за популяризиране на резултатите от научната дейност, създаване на изследователски мрежи и др. Към края на март 2024 г. са осъществени 219 мобилности, в т.ч. 198 изходящи (пътувания на учени от Софийския университет в чужбина) и 21 входящи (учени от университети в чужбина, които посещават Софийския университет).

    Отделна дейност на Стратегическия план предвижда финансирането на вътрешни за университета проекти за научни изследвания, водещи до резултати, необходими за трансфер на знания чрез защита на интелектуална собственост или чрез потенциал за иновации. Проектите финансират два типа дейности: експериментална или теоретична дейност, предприета с основна цел за придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се цели каквото и да било пряко търговско приложение или използване; трансфер на иновации, при които всички печалби от тези дейности се реинвестират в основните дейности на университета или инфраструктура. Към края на март 2024 г. е започнало изпълнението на 90 проекта.

    

     

    Реализацията на проекта ще доведе до осъществяването на няколко важни цели. Ще се повиши значително качеството на научните изследвания в предложената секторна специализация чрез сериозно нарастване на броя на научни публикации и съответно повишаване на наукометричните показатели в световно известната база данни Web of science. Ще се активизира патентната активност и ще се стимулират приложните разработки чрез създаване на нови международни патентни заявки. Други резултати от проекта са: привличане на млади учени и повишаване на квалификацията им за провеждане на приложни научни изследвания, подписани споразумения за международна активност чрез участие в научни и изследователски мрежи в чужбина, привлечено външно финансиране и осигурена индустриална подкрепа. Целите на проекта ще бъдат постигнати чрез изпълнение на комплекс от мерки, които ще създадат среда, благоприятна за привличане, ангажиране и развитие на талантливи изследователи. Финансирането чрез Плана за възстановяване и развитие ще спомогне за намирането на решение за по-широк кръг задачи, които са пряко свързани с развитието на изследователския профил на Софийския университет с цялостното подобряване на научноизследователската инфраструктура.

    ПРОГРАМА
    

• Дискусия с журналиста Анна Цолова на тема "Новини и фалшиви новини"
  • Дискусия с журналиста Анна Цолова на тема "Новини и фалшиви новини"
    

    На 1 април 2024 г. в рамките на дейностите по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“, част от проекта на Софийския университет „Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“, 3.4. Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“, беше проведена среща с журналиста Анна Цолова на тема "Новини и фалшиви новини".

    В дискусията бяха засегнати въпросите за медийната среда, за механизмите на пропагандата в съвременните медии и социални мрежи, за тролските фабрики и за начините на проверка на истинността на фактологията. На събитието присъстваха студенти от специалностите „Българска филология“ и „Скандинавистика“.

    Ръководител на проекта „Текст и действителност. Действителност и текст“ е проф. Надежда Сталянова от Факултета по славянски филологии.

    Проектът SUMMIT се финансира със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

    
    

• В Софийския университет се провежда международна конференция „Представителната демокрация в криза“
  • В Софийския университет се провежда международна конференция „Представителната демокрация в криза“

     В Конферентната зала на Софийски университет се провежда международната научна конференция „Представителната демокрация в криза: критични наративи за представителната демокрация в Европа“ (‘Representative Democracy in Crisis: Critical Narratives on Representative Democracy in Europe’). Събитието е организирано от научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT, който Университетът изпълнява.

    
    

    В конференцията участват утвърдени и изявени специалисти от водещи европейски университети, които дискутират различните аспекти на кризата на представителната демокрация в Европа. Конференцията разглежда кризата на представителството и демокрацията, въображаемите основи на представителната демокрация, идеологиите и основополагащи конституционни митове. 

    
    

    Разглеждат се влиянието на кризата и кризисния конституционализъм и политиките на страха върху представителната демокрация. Тенденциите към пост-демокрация и технокрация са централна част от конференцията.

    Конференцията откри професор д-р Мария Стойчева, ръководител на научната група. Тя постави събитието в по-общия контекст на проекта „SUMMIT – Софийски университет – Маркер за иновации и технологичен трансфер“, който се финансира от Националния план за възстановяване и устойчивост.
    Професор Стойчева подчерта значението на проекта за развитието на изследователската дейност на Университета и приноса му за научното развитие и международното сътрудничество. Тя подчерта, че с този проект научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ е успяла да привлече много именити европейски учени, както и алумни на Софийския университет, които вече успешно са се реализирали по целия свят.
    
    

    Професор д-р Мартин Белов, който ръководи научното направление „Европейски конституционализъм по време на конституционна поликриза, извънреден конституционализъм и преходен конституционализъм: подход, основан на ценности“ и е главен организатор на конференцията, подчерта релевантността на темата, напомняйки, че представителната демокрация е основен стълб на мисленето ни за политическата система.

    
    

    Предвид видимите знаци за криза в представителната демокрация, е важно, че събитието ще даде форум за дискусия върху новите предизвикателства, сред които глобализацията, технологичните промени, върху които ще се концентрира събитието.
    

    
    

    
    
    

• Дискусия на тема: „Парламентарната реч в България в миналото и днес“
  • Дискусия на тема: „Парламентарната реч в България в миналото и днес“
    

    На 21 март 2024 г. студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посетиха Народното събрание на Република България, където проведоха дискусия на тема: „Парламентарната реч в България в миналото и днес“.

    Събитието се проведе в рамките на дейностите по проект „Текст и действителност. Действителност и текст“, договор № 10-123-262 от 19.02.2024, в рамките на проекта на Софийския университет „Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“, 3.4. Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“. Проектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

    По време на дискусията членовете на екипа на проекта проф. д-р Надежда Сталянова (ръководител) и доц. Владислав Миланов обърнаха специално внимание на проявите на вербална агресия в публичната реч, на динамиката в тенденциите на употребата на лексикални и граматични средства за заявяване на политическа и обществена позиция. Студентите анализираха наживо парламентарен дебат, като откроиха езиковите средства за репрезентация на публично говорещата личност.

    
    

    На събитието присъстваха студенти от специалностите „Българска филология“ и „Скандинавистика“.
    

• Научен семинар по проект AI-BEST
  • Научен семинар по проект AI-BEST

    На 7 март 2024 г. в Заседателната зала на Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе научен семинар по проект AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies), дейност 3.4 на проекта SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

    
    

    Семинарът беше открит от доц. Александър Димов, ръководител на AI-BEST, който след кратко встъпително слово даде думата на гл. ас. д-р Дафинка Митева - член на колектива на AI-BEST, за да представи темата "Модел на система за визуализиране на учебни аналитики".

    Бяха представени основните предизвикателства пред съвременното обучение и мотивацията да бъдат изследвани и използвани т.нар. „учебни аналитики“ (Learning Analytics). Докладчикът представи резултатите от поредица от експерименти и изследвания, целящи да бъдат извлечени основните изисквания към единна интегрирана система за учебни аналитики. Представен беше концептуален модел на системата и резултати от работата с неин прототип.

    
    

    Семинарът предизвика значителен интерес сред участниците, като завърши с оживена дискусия по представените теми, включително приложимостта ѝ в учебния процес и административните процедури в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

    
    

• Научна конференция „Представителната демокрация в криза: критични наративи за представителната демокрация в Европа“
  • На 28 март 2024 г. от 10.00 до 17.30 часа в Конферентната зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ ще се проведе международната научна конференция „Представителната демокрация в криза: критични наративи за представителната демокрация в Европа“ (Representative Democracy in Crisis: Critical Narratives on Representative Democracy in Europe). Работният език е английски.

    Конференцията е първата от три конференции, организирани от проф. д-р Мартин Белов, заместник-декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в рамките на дейността на научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ

    
    

    В конференцията ще участват утвърдени и изявени специалисти от водещи европейски университети, сред които Стокхолмски университет (Швеция), Маастрихтски университет (Нидерландия), Свободен университет на Амстердам (Нидерландия), Университет „Помпеу Фабра“ (Барселона, Испания), Университет Рома Тре (Рим, Италия), Ягелонски университет (Краков, Полша), Унион университет (Белград, Сърбия) и СУ „Св. Климент Охридски“.

    Основните теми, които ще бъдат обсъдени, касаят различните аспекти на кризата на представителната демокрация в Европа, свързани с криза на представителството и демокрацията във всичките им аспекти – нормативно-институционален, социо-правен и въображаем. Конференцията ще започне с дискусия върху въображаемите основи на представителната демокрация, касаещи нейните нормативни идеологии и основополагащи конституционни митове.

    По-нататък ще бъдат обсъдени влиянието на кризата и кризисния конституционализъм на извънредното положение и политиките на страха върху представителната демокрация. Тенденциите към пост-демокрация и технокрация са централна част от конференцията. Ето защо, особено внимание ще бъде отделено на демократично-технократичния дисбаланс и развитието на технокрация, бюрокрация и експертокрация чрез нарасналата роля на съдилищата и администрацията в националния и наднационалния конституционализъм. Ще бъдат критично дискутирани възникващите глобални и наднационални мрежи и тяхното влияние върху бъдещето на представителната демокрация.

    Събитието е с отворен достъп с предварителна регистрация на този линк.

    
    

• Дискусионен семинар на тема: „Лингвистиката и медицината – заедно за Човека“
  • Дискусионен семинар на тема: „Лингвистиката и медицината – заедно за Човека“
    

    В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет се проведе работна среща, посветена на допирните точки между медицината и лингвистиката, през/чрез които може да се разработи система от упражнения за възстановяване на речевите способности при пациенти, загубили речевите си умения след тежки онкологични заболявания, след инсулт и други.

    
    

    Семинарът е организиран в рамките на два научни проекта, финансирани в Софийския университет.

    Единият проект е на тема „Текст и действителност. Действителност и текст“ и е финансиран в рамките на проекта SUMMIT на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Негов научен ръководител е проф. д-р Надежда Сталянова. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.
    

    Съорганизатор на събитието е и проектът „Българският език в държавните институции и в публичното пространство“, финансиран от ФНИ на МОН,  и е с ръководител доц. д-р Владислав Миланов от Факултета по славянски филологии. 

    На дискусионната среща присъстваха деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева, д-р Цветослава Гълъбова, доц. д-р Мария Димитрова, д-р Стоянов от Клиниката по нервни болести на УМБАЛСМ „Пирогов“, д-р Ани Владимирова, проф. дфн Юлиана Стоянова и други специалисти. Присъстваха и студенти от няколко специалности на Софийския университет – „Българска филология“, „Философия“, Право“, „Медицина“, от няколко магистърски програми на Факултета по славянски филологии.

    
    

    По време на дискусията се коментираха и актуални въпроси, свързани с превенцията срещу деменцията.

    В дискусионния семинар се включиха изказвания на невролози, неврохирурзи, психиатри, психолози, психолингвисти, логопеди и езиковеди. Идеята е да бъдат обединени усилията на специалистите и с оглед на съвременната наука и в двете направления (медицина и лингвистика) да се предложат работещи решения за възстановяването на речевите способности на болните хора, както и да се разработят практически съвети за техните близки, които са основен фактор при превъзмогването на проблемите.

    
    

    Проф. Надежда Сталянова от катедрата по български език на Факултета по славянски филологии и ръководител на проекта „Текст и действителност. Действителност и текст“, съорганизатор на събитието,  изрази задоволството си, че на събитието присъстват освен уважавани специалисти и студенти. Тя обърна внимание на научната работа по проектите и заяви, че лингвистите не работят самостоятелно, а са като парченце от мозайката, която обединява всички науки, представители на които присъстват в залата. Накрая проф. Сталянова изрази надеждата си срещата да е ползотворна и пожела успех на всички.

    
    

     Проф. Амелия Личева благодари на всички участници и на доц. Владислав Миланов и на проф. Надежда Сталянова, които организират подобни събития, които са важни не само за факултета и университета, а изобщо за средата, за това, което се случва у нас. Тя обърна внимание върху интердисциплинарните подходи в днешния свят. „Все повече си даваме сметка за това колко е важно да осъществяваме този диалог между науките, между различните зони в сферата на хуманитаристиката и на природните науки най-вече. Една подобна кръгла маса показва наистина, че има смисъл от такъв диалог“, посочи проф. Личева и разказа накратко за работата със студентите в сферата на превода на медицинска литература и сътрудничеството им с действащи лекари.

    Проф. Личева акцентира и за смисъла, за полезността на тяхната обща работа и заяви, че чрез такъв диалог, чрез изграждането на някакви конкретни решения, с които да се помогне на пострадалите, на болните и на техните близки. Накрая деканът на Факултета по славянски филологии изрази надеждата си след тази първа среща от тук нататък да бъде изградена работна атмосфера, която да доведе до практически успехи.

    Дискусионният форум продължи с представяне на специалистите от различните области и техния опит по темата.

     

     

    
    

• Проф. Майкъл Байръм: Трябва да подготвяме научните ръководители повече за работата с международни студенти
  • Проф.Майкъл Байръм: Трябва да подготвяме научните ръководители повече за работата смеждународни студенти

    Гледайте разговорa с влиятелния професор и изследовател, теоретик на чуждоезиковото обучение и междукултурното образование, в рамките на новаторския формат за дискусия върху европейските ценности и социалните предизвикателства Conversation Series

    Всяко учене минава през езика; изучаването на езика на дисциплината е част от идентичността на международния студент; подготовката за живота в друга държава трябва да е част от подготовката за обучението. Това са част от възгледите, които професор доктор Майкъл Байръм изрази в първия епизод на иновативния формат за академична комуникация Conversation Series, който научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта SUMMIT стартира през есента.

    
    

    Темата на разговора с видния британски теоретик бяха междукултурното обучение и необходимите академични компетентности на преподавателите, научните ръководители и самите студенти. Професор Байръм споделя наблюденията си за академичните и междукултурните компетентности, от които студентите се нуждаят, за да имат успешна мобилност и как можем да ги опишем, а след това и да помогнем на студентите да ги придобият.

    Разговорът се проведе през септември в централното фоайе на Софийския университет, а водещ беше професор д-р Мария Стойчева, ръководител на научната група.

    Професор Байръм, който е изследовател в Софийския университет, но също така и почетен професор по образование в Дъръмския университет в Англия, е известен като влиятелен теоретик на чуждоезиковото обучение и междукултурното образование. Ръководил е и е рецензирал повече от 80 докторски дисертации, а настоящият му изследователски интерес е да анализира в международна сравнителна перспектива процесите на докторантурата: опитът от научното ръководство, от процеса на изпитване на докторанти в различни университети в множество страни по света.

    Именно тази работа е неговият фокус в проекта SUMMIT, която ще бъде продължена чрез анализ на финалния изпит, „защитата“, в различни университети и държави. Неговата роля е да ръководи заедно с професор Мария Стойчева изследователското  направление по „защита на докторска степен“.

    Това е сравнително изследване на финалния „изпит“ за докторантура в различни университети и страни в Европа и извън нея. Целта е да се направи видим и да се анализира елемент от целия процес на докторантура, който е малко известен в детайли.

    
    

    Гледайте пълното видео тук и следете страницата на проекта SUMMIT за новини, свързани с изследването.

     
    

       Проектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

    
    

• Инсталиране на течен хроматограф-масспектрометър за нуждите на група „Растителни паразити“ по проект SUMMIT
  • Инсталиране на течен хроматограф-масспектрометър за нуждите на група „Растителни паразити“ по проект SUMMIT
    

    Между 29 и 31 януари 2024 г. в лабораторията на групата „Растителни паразити“ по проекта SUMMIT с ръководител доц. дбн Любен Загорчев от Биологическия факултет беше инсталирана течно хроматографска uHPLC система с масспектрометричен детектор (Shimadzu LCMS 2050).

    Системата позволява количествен и качествен анализ на хиляди различни метаболити, включително растителни хормони, биологично-активни вещества като например флавоноиди, фотосинтетични пигменти, антиоксиданти и др.

    Закупуването ѝ след проведена обществена поръчка е значително постижение, което увеличава методологичния арсенал на групата и ще даде възможност за получаване на значими резултати, касаещи молекулярните механизми на паразитизъм при Cuscuta и защитните реакции на гостоприемниците, както и изясняване на състава на растителни екстракти с биологична активност спрямо вируси и други патогени.

    
    
    

    Четирима членове на научната група, сред които и двама млади учени, преминаха необходимото обучение за работа на системата, която е приведена в експлоатационен режим за незабавно стартиране на предвидените експерименти.

    
    

    Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) е финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, със съдействието на ЕС- Next Generation

     

    
    

• Софийският университет стартира поредица от разговори за европейските ценности и социалните предизвикателства
  • Софийският университет стартира поредица от разговори за европейските ценности и социалните предизвикателства
    

    Conversation Series е новаторски за България формат на академична дискусия със световнопризнати учени от сферата на социалните науки.

    Съвременното общество е изправено пред множество предизвикателства, водещи до обществени трансформации на много нива – политическо, социално, културно, образователно и правно. Ролята на социалните науки за посрещането, обясняването и разбирането на днешните предизвикателства в Европа е критична.

    Затова в рамките на проекта SUMMIT – Sofia University Marker Momentum for Innovation and Technological Transfer, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, със съдействието на ЕС-Next Generation, през септември изследователската група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ се зае да проучи тези области и да повиши осведомеността за тяхното значение сред широк кръг от представители на академичните среди и широката общественост.

     

    Проф. д-р Мария Стойчева, ръководител на научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проекта, откри първия епизод от поредицата Conversation Series с участието на проф. д-р Майкъл Байръм.

    Поредицата разговори за ценностите и социалните предизвикателства в Европа Conversation Series предоставя уникална публична платформа за влиятелни експерти, световни лидери на мисълта и известни учени и автори за споделяне на лични прозрения относно съвременните социални въпроси, политики, образование, изследвания и медии.

    Всички те гостуват на Софийския университет, за да разкажат своята визия за една по-добра Европа. Вече можете да гледате първите епизоди на страницата на университетската телевизия Alma Mater, която е медиен партньор на формата:

    Conversation Series #1 : Интернационализация и академични компетентности с проф. д-р Майкъл Байръм

    Conversation Series #2: Утвърждаване на демократичните ценности и гражданската ангажираност чрез образование с проф. д-р Мартин Барет

    Conversation Series #3: Войните в Украйна и Газа: Уроци и промени с проф. д-р Веселин Поповски

    
    

• Софийското нумизматично училище бе отличено със специална награда на Университетския център за управление на качеството в категория „Значима иновация“.
  • Софийското нумизматично училище бе отличено със специална награда на Университетския център за управление накачеството в категория „Значима иновация“

    За високите успехи и постигнатите цели Софийското нумизматично училище (Sofia Numismatic School) бе отличено със специална награда на Университетския център за управление на качеството (УЦУК) в категория „Значима иновация“.
    

    
    

    През м. септември 2023 г. „SUMMIT“ подкрепи първото издание на Софийско нумизматично училище (Sofia Numismatic School), като част от дейностите предвидени в РП 3 от научната група: Дигитална хуманитаристика. ИКТ приложения за история и език, под ръководството на проф. дфн Анна-Мария Тотоманова и доц. д-р Мария Баръмова. Нумизматичното училище се проведе между 12 – 16 септември 2023 г.в СУ „Св. Климент Охридски“ и представлява първото по рода си такова издание, реализирано в България. Участие взеха 16 млади изследователи и 9 международно утвърдени учени като лектори с експертиза в областта на нумизматиката от Белгия, България, Германия, Гърция, Румъния и др. По този начин София се нарежда сред световните центрове на нумизматични проучвания като Виена, Рим и Атина, където такива училища са институционализирани.

    Домакин и организатор на събитието беше Историческия факултет. Реализацията на форума бе подкрепена освен от „SUMMIT“, от проект BG05М2ОР001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, проект „Древна Тракия в цифри“ № КП-06-Н50/3 от 30.11.2020, финансиран от ФНИ и проект  BGR1024508 HFST „Ancient Coins Counterfeits Scientific Network“.

    С реализацията на това начинание Софийски университет се превръща в една от едва няколко научно образователни институции в световен мащаб, които съчетават разработването на научноизследователските концепции със специализирана в областта на нумизматиката подготовка на млади изследователи, постигайки така по-високо ниво на експертиза.

    
    

• Втори семинар по проекта AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and Information Technologies)
  • Втори семинар по проектаAI-BEST (AI and Big data for Education, Software and Information Technologies)

     На 14 декември 2023 г. в Заседателната зала на Факултета по математика и информатика се проведе вторият семинар по проекта AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and Information Technologies), по дейност 3.4 на проект SUMMIT на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

    Семинарът беше открит от доц. Александър Димов, ръководител на AI-BEST, който представи накратко докладчика - докторант Симеон Емануилов и след това му даде думата за представяне на тема "Machine learning vs traditional software systems“. Симеон Емануилов е докторант към катедра „Софтуерни технологии“ във Факултета по математика и информатика с тема на дисертацията „Методи за реализация на софтуерни системи, ориентирани към големи данни“.

    
    

    На семинара бе направен увод в областта на софтуерните системи с елементи на изкуствен интелект и с паралел с т. нар традиционни софтуерни системи. Последва обзор на предизвикателствата при внедряване на системи с елементи на машинно самообучение и беше дискутирана концепцията за използване на специализирани архитектурни шаблони за преодоляване на тези предизвикателства. Бяха дадени конкретни примери за системи с елементи на машинно самообучение и конкретни архитектурни решения. След представянето последва кратка дискусия с публиката относно приложимостта на подходите от разгледаните примери и конкретни резултати за подобрение на характеристиките на системите.

    
    

    Проектът AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and Information Technologies) - Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии е проект на ФМИ, който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на изкуствения интелект и големите данни в различни области на информатиката и компютърните науки.

     

    
    

• Научна конференция под наслов „Епистемологичната мрежа и трансферът на знания: филологическата инфраструктура през XXI век“
  • Научна конференция под наслов „Епистемологичнатамрежа и трансферът на знания: филологическата инфраструктурапрез XXI век“

    На 15 декември 2023 г. в Заседателна зала 2 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе научна конференция под надслов: „Епистемологичната мрежа и трансферът на знания: филологическата инфраструктура през XXI век“.

    Научният форум е по проект № 70-123-488/28.06.2023 г. „Епистемологичната мрежа и трансферът на знания: филологическата инфраструктура през XXI век“ с ръководител проф. д-р Мадлен Данова в рамките на SUMMIT (финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост).

     

    Началото на академичното събитие постави проф. Мадлен Данова, която заяви, че за нея е удоволствие да открие първата конференция по проекта на Факултета по класически и нови филологии в рамките на проекта SUMMIT. Тя подчерта, че научният форум е възможност да бъдат обсъдени някои основни направления, тенденции и проблеми в областта на филологическото знание.

     

    Темите на изнесените 19 доклада се обединиха в няколко полета на филологическото търсене в XXI век: трансфер на културно-езикови светове (превод и рецепция на литература, с локалните проблеми на жанр, време, език-източник и др.), умения (измерения на преподаването на езика, на знанията за човешкия език, на специфичните терминологични системи и т.н.) и на културно-епистемологични реалии и реалности (напр. хуриите в Корана, културно-специфични текстови форми, технологично промененото четене – дигиталното, социално четене на литература, уменията за междукултурна рефлексия при интеркултурно обучение и др.).

     

    В рамките на конференцията се очертаха основните въпроси пред филологията в измеренията на трансфера на култура и знания: как се налагат привилегировани и престижни текстове в контекста на споделеното, социално дигитално четене;  важността a priori на диалог, чрез който да се постигне не рационализиране, а натурализиране на езика и на всички негови продукти – литература, превод, наука, и всякакви текстове, за постигане на идеите на транс- и постхуманизма като философски позиции, практики и методи на трансфер на знанията.

     Докладите покриха не само обширна епистемологична мрежа, но и широк пространствен-времеви диапазон – от Япония, през Индия,  Иран, Испания, Португалия,  Франция, България, Англия, Америка, Китай, Корея, Италия, арабския свят, Германия до Елада; от споделеното, технологизирано четене в дигитална среда до древна Гърция.

     

    Темите на докладите се простираха от древните текстове и автори  и техния трансфер в съвремието чрез преглед на фиксирани във времето стратегии на културен (преводачески трансфер) под въздействието на редица взаимосвързани фактори, като предпочитанията на читателската аудитория, ролята на преводача като преписвач, издателските практики и доминиращите културни и идеологически норми; как арабското понятие hūr ʻīn, функционира в текстове на българската възрожденска литература (Книга за трите вери на Софроний Врачански, 1805, и Изтуплений дервиш или Възточний въпрос от Г. С. Раковски, 1858); фантазматика на паратекстуалността – конституирана в това, което се изплъзва от нейната логика под формата на излишък или остатък от означение – и нейната политика на иницииране и вписване в рамките на логоцентричната система; (не)възможности за органично преподаване на органичната същност на езика в цялата му адаптивна съпреживяност; студентските нагласи на изучаващите „Африканистика“ към мултилингвализма и културното многообразие; формирането на други картини на света и различно разбиране на националните литератури посредством литературната история като формираща фрактална геометрия, много различна от традиционните евклидови представи за света в измеренията на „дълбоко време“ на Бродел; лингводидактологическите симулации в процеса на обучение по чужд език в учебна среда; творчески, партньорски разработки на иновативни комуникационни практики, технологии и образователни маркери на междукултурния диалог в образователните институции и в образователните програми на страните; необходимостта обучението по османски език да бъде съобразено с предизвикателствата, свързани с преподаването от една страна на студенти с познания по турски език, а от друга - на такива, които не владеят съвременния език; най-разпространените видове на словесната миниатюра в персийската поезия и проза от класическия период (IX – XV век); развитие на наративите за несъвършения човек, който подлежи на оптимизация, за човека като предприемач и за сингуларността в транс- и постхуманизма в немскоезичната литература; лирическия опус „Партитурата“ и съвременните му прочити;  интертекстуалност и транскултурни хоризонти; сакралната самоналожена смърт в свещените води на река Ганг; външнополитическите измерения на историческият ревизионизъм в Япония и други.

    
    

    
    

• Научен семинар „Machine learning vs traditional software systems“
  • Научен семинар „Machine learning vstraditional software systems“

    На 14 декември 2023 г., четвъртък, от 17:15 в заседателната зала на Факултета по математика и информатика ще се проведе научен семинар по проект AI-BEST на тема "Machine Learning vs Traditional Software Systems: Understanding the Differences" с лектор Симеон Емануилов (https://www.linkedin.com/in/simeon-emanuilov/ ). Поканени са всички заинтересовани – студенти, преподаватели и гости на факултета.

    В рамките на събитието ще бъде представено развитието на областта от традиционни софтуерни системи към системи с елементи на машинно обучение. Първоначално ще бъдат разгледани класическите системи, които се характеризират с предварително зададени правила и алгоритми. След това ще бъде поставен фокус върху системите базирани на машинно обучение, които използват данни за самостоятелно обучение, подобрение и адаптация. Ще бъдат разгледани и уникалните предизвикателства, свързани със системите на машинно обучение, като например проблеми с мащабируемост, производителност и др. Ще бъдат представени и конкретни примери от областта чрез система с компютърното зрение – разгръщането на модела LLaVA и използване на класификационни модели с OpenVino. По този начин, ще бъде подчертано практическото приложение на разгледаните технологии.

    Симеон Емануилов е докторант към катедра „Софтуерни технологии“ във Факултета по математика и информатика с тема на дисертацията „Методи за реализация на софтуерни системи, ориентирани към големи данни“.

    Проектът AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies) - Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии е проект на ФМИ, който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на изкуствения интелект и големите данни в различни области на информатиката и компютърните науки.

    
    

• Група Растителни паразити по проекта SUMMIT извърши анализи с флуоресцентни микроскопи
  • Група Растителни паразити по проекта SUMMIT извърши анализи с флуоресцентни микроскопи

     

    В периода 23октомври – 14 ноември 2023 г. групата Растителни паразити по проект SUMMIT с водещ учен доц. дбн Любен Загорчев от Биологическия факултет на Софийския университет извърши анализи с два флуоресцентни микроскопа на Zeiss – модели Axioscope 5 и Axiovert 5, оборудвани с камери. Съвременните апарати бяха предоставени от фирма ФОТ ООД.

    
    

    В рамките на тестовия период групата успя да извърши имунохистохимичен анализ на разпределението на въглехидратни епитопи на арабиногалактанови белтъци в клетъчната стена при формиране на хаустории на паразитното растение Cuscuta campestris. Тествано също бе наличието на рецептори в покълващи семена на това паразитно растение за стриголактони, сигнални молекули, които други паразитни растения ползват за локализиране на подходящи гостоприемници, но все още непотвърдени при представители на род Cuscuta.

    
    

    Извършените анализи са заложени в работната програма на групата по проекта. Получените резултати, макар и първоначални, са обещаващи и дават увереност, че работата в тази насока трябва да продължи.
    

    
    

    Проектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.
    

• Научен семинар "Виртуална роботика" по проекта AI-BEST
  • Научен семинар "Виртуалнароботика" по проекта AI-BEST

    На 9 ноември 2023 г. във Факултета по математика и информатика се състоя първият семинар по проекта AI-BEST. Семинарът беше открит от проф. Калинка Калоянова, член на Управителния съвет на AI-BEST, която представи накратко проекта SUMMIT и проекта AI-BEST.

    
    

    Проф. Павел Бойчев направи презентация на тема "Виртуална роботика". След кратък увод в компютърната графика и използването ѝ в различни курсове във Факултета по математика и информатика, проф. Бойчев представи софтуерна библиотека за моделиране на виртуални роботи. Работата по нея е инициирана в резултат от Меморандума за сътрудничество между Факултета по математика и информатика на Софийския университет и Университета в Аизу, Япония. 

    
    

    Презентацията продължи с демонстрирането „на живо“ на различни възможности за конструиране на роботи, събиране на данни от техни сензори и софтуерно управление на движенията. 

    
    

    Бяха представени възможности за включване на студенти и преподаватели с интереси в компютърните науки, включително и практическото използване на Изкуствен интелект и големи обеми сензорни данни, а също и с интереси в математическите и физичните дисциплини.

    
    

    След представянето имаше въпроси и предложения от публиката относно възможното приложение на подобна библиотека в различни области, а също и потенциални нови технологии, като разпознаване на образи, които могат да се съчетаят с виртуалната роботика. 

    
    

    Семинарът завърши с демонстрация на възможностите на библиотеката да създава виртуална реалност. Част от присъстващите се потопиха сцена с виртуални роботи чрез очила за виртуална реалност Meta (Oculus) Quest 2 и използваха виртуални роботи вместо ръце.

    
    

    AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies) - Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии, е проект на Факултета по математика и информатика, който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на изкуствения интелект и големите данни в различни области на информатиката и компютърните науки.

    
    

• Доц. Узунов от Биологическия факултет участва в две международни научни конференции в Китай
  • Доц. Узунов от Биологическия факултет участва в две международни научни конференции в Китай
    

    Ръководителят на научна група Алгология по проект SUMMIT, водещият учен доц. д-р Благой Узунов от Биологическия факултет на Софийския университет изнесе доклади на две международни научни конференции, които се проведоха през месец ноември в Китай.

    В периода 2-3 ноември 2023 г. в гр. Шънджън се състоя годишна среща на WDCM (World Data Center for Microorganism), на която бяха обсъдени новите направления и проекти, свързани с развитието на културалните колекции по света, а също и текущото им състояние. На нея доц. Узунов представи доклад на тема Живата водораслова колекция на Софийския университет (ACUS) и съдбата й в ерата на биотехнологиите, информационните технологии и изкуствения интелект.

    
    WDCM е свързана с WFCC (World Federation for Culture Collections) и като глобален център за данни за микробни ресурси има дългогодишен ангажимент за разработване и прилагане на най-съвременни информационни технологии за подобряване на достъпа до информация и за улесняване на обмена на данни като по този начин подкрепя международния отворен научен обмен, както и сътрудничеството между учени от културални колекции и други потребителски общности.
    
    Водорасловата колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (ACUS) е регистрирана в WDCM през 2010 г.
    
    
    В периода 6-9 ноември 2023 г. в гр. Гуанджоу се проведе петата среща на BISMiS (Bergey's International Society for Microbial Systematics). Тази среща беше посветена на микробната систематика в ерата на метаданните – възможности и предизвикателства. В нея взеха участие повече от 800 учени от целия свят. Докладът, представен от доц. Узунов, беше посветен на предизвикателствата при идентифицирането на некултивирани цианопрокариоти, произвеждащи токсини.
    
    
    BISMiS насърчава изследванията в микробната систематика и подобрява глобалната комуникация между таксономите, които изучават бактериите и археите. Обществото също така служи в международен план като защитник на изследователските усилия върху микробната систематика и разнообразие.
    
    

    Участието на доц. Узунов в двата международни форума в Китай, финансирано от проекта SUMMIT, осигури на научна група Алгология множество контакти с учени и организации от целия свят, а на водорасловата колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ още по-голяма разпознаваемост и популярност.

    
    

    Проектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост.
    
    

• Представител на Софийския университет участва в IX-та международна конференция за образование през целия живот и лидерство за всички
  • Представител на Софийския университет участва в IX-та международна конференция за образование през целия живот и лидерство за всички
    

    В периода 6-8 юли 2023 г. в рамките на предоставената от проекта SUMMIT финансова възможност доц. д-р Владислав Господинов от Факултета по педагогика осъществи изследователска мобилност с цел участие в IX-та международна конференция за образование през целия живот и лидерство за всички.
    

    Доц. Господинов е ръководител на проект „Преддипломната практическа подготовка на студентите като подход към тяхната професионална реализация“, който е в рамките на SUMMIT (финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост).

    Всяка година домакин на превърналата се в ежегодна конференция за образование през целия живот и лидерство за всички е различен град в държавите, от които са партниращите си университетите. През 2023-та година домакин на събитието беше Факултета по психология и образователни науки на Университета в Коимбра, Португалия. Той е Алма Матер на Португалия, създаден е през 1290 г., и по този начин се нарежда сред един от най-старите в света, със сериозен световен престиж. Съгласно световни класации е сред първите 250 университета в света. По брой студенти е съизмерим със Софийския университет, има около 25 000 студенти. Другите партниращи университети в конференцията бяха Университета на Сакария, Турция, Университета на Гранада, Испания, Университета на Лиепажас, Латвия, Агорски университет, Румъния, Университета Монфорт, Англия, Университета на Падуа и Център за изследване на културата, Италия.

    
    

    Тази година темата на конференцията бе: „Отвъд ограниченията: Развитие на предприемачеството чрез креативността в училищата“. Конференцията беше открита от координатора на събитието за тази година от страна на домакините, проф. д-р Карлуш Реиш от Факултета по психология и образователни науки към Университета на Коимбра, от другия координатор проф. д-р Осман Титрек от Университета на Сакария, от представител на студентите, от ректора на Университета проф. д-р Амилкар Фалсао и декана на факултета проф. д-р Паула Пайксао в голямата зала на сградата на факултета, помещаващ се в бивш манастир от 1596 г. Присъствено бяха над 70 участници, а останалите около 60 човека – в дистанционна форма.

     

    След пленарните доклади в следващите дни форума протече посредством заседания по секции. Докладът, който представи доц. д-р Владислав Господинов, беше на тема: „Педагогическата фотография като ново направление и креативен подход в педагогическата теория и практика“. Педагогическата фотография се занимава с възможностите за целенасочено и ефективно включване на фотографията в педагогически взаимодействия. Педагогическата фотография бива развивана в България от 2010 г. насам от доц. Господинов посредством научни изследвания, учебни дисциплини като „Фотография и педагогика“, „Възпитателни и терапевтични аспекти на фотографията“ и др. на ниво училище, „Бакалавър“, „Магистър“ и „Доктор“, изложби, фотоалбуми и др. Част от този опит доц. д-р Владислав Господинов сподели с участници в конференцията.

    Други представени на конференцията университети бяха: Университета на Евора, Университета на Авейро, Лисабонския университет от Португалия, Университета на Саламанка, Автономния университет на Мадрид от Испания, Университета на Сараево от Босна и Херцеговина, Университета Бъркли, Калифорния, САЩ и др.

      

    В рамките на конференцията се проведе и кръгла маса на тема: „Изкуството в образованието“, с участието на учители от Португалия и университетски преподаватели – участници в конференцията, които проявиха интерес към темата. Бяха обменени идеи и беше споделен опит от участниците относно възможностите за включване на различни видове изкуство в образованието. Събитието беше ръководено и модерирано от домакина и координатор на конференцията тази година проф. д-р Карлуш Реиш и доц. д-р Владислав Господинов.

     Пленарното заседание обобщи работата на конференцията и очерта бъдещи полета на изследвания и партньорства.

    
    

     Конференцията бе съпроводена от културна програма, в рамките на която в края на първия и на втория ден: бяха представени издания на докторанти, състоя се фадо-концерт – традиционна португалска музика, проведена бе обиколка на сградата на ректората на Университета, която се помещава в дворец, дарен от Крал Жоао III, включващ параклис и Библиотека „Жоанина“, известна като една от най-красивите библиотеки в света. Комплексът се намира под закрилата на ЮНЕСКО.

     Фотографии: Владислав Господинов

    
    

• „Войните в Украйна и Газа: Уроци и промени“ с професор Веселин Поповски
  • „Войните в Украйна и Газа: Уроци и промени“ с професор Веселин Поповски

    Софийският университет „Св. Климент Охридски” e домакин на поредица от разговори в рамките на изследователския проект SUMMIT, под общата тема „Европейски ценности и социални предизвикателства“. Първият гост ще бъде проф. Веселин Поповски с лекция върху „Войните в Украйна и Газа: уроци и промени“. Разговорът ще води проф. Красен Станчев.

    Войните в Украйна и Газа, бързо променящата се икономическа и политическа среда, динамиката на глобалната конфронтация, погледнати през призмата на вече 30 години променящи се геополитически пластове в света, резултат от възхода на Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и други страни от Юга, изменението на климата, водещо до пожари, наводнения, тежки циклични бури и други природни бедствия – всички тези фактори и предизвикателства поставят рамката на нова несигурност и нестабилност както в света, така и в Европа.

    Много световни лидери, предимно от двете страни на Атлантика, говорят за повратна точка в историята, за битка между две групи идеи за цивилизацията и бъдещия световен ред. Дори се смята, че не само 21-ви, но дори и 22-ри век зависи от решенията, които ще бъдат взети през следващите 10-20 години.

    Това е радикално нова ситуация, станала още по-непредвидима поради фактори като безпрецедентния технологичен прогрес, скоростта на развитие на изкуствения интелект, явната дезинформация и конспирациите, разпространяващи се с помощта на неконтролирани социални медии.

    Как ще реагират на всичко това държавите, включително и България, която е силно повлияна от всичко изброено, предвид историческия, географския, политическия и културния контекст? В какви насоки ще се развива международното право и организацията на Обединените нации (ООН)?

    Регистрирайте се за събитието сега, за да разберете. Разговорът ще се проведе на 15 ноември 2023 г. в библиотека „Филологии“ на Софийския университет, Ректорат, ет. 6, зала 191 от 11.00 ч. Предварителната регистрация е задължителна. Събитието е с работен език английски.

     Проф. д-р Веселин Поповски е част от водещия екип на научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост.. Той се занимава с изследване на правото на международна солидарност, за да покаже как солидарността се прилага към различни концепции, свързани със социалните предизвикателства (напр. мир и сигурност, човешки права, бежанци, изкореняване на бедността и др.).

    Веселин Поповски е професор, заместник-декан на Юридическия факултет и изпълнителен директор на Центъра за изследвания на ООН към Глобалния университет Jindal в Индия и старши сътрудник по политика и международни отношения в Оксфордския университет. През 2004-2014 г. Поповски е старши академичен служител и ръководител на Програмата за мир и управление в Университета на ООН в Токио.

    Професор Поповски е автор или редактор на над 20 книги. Има докторска степен от Кралския колеж в Лондон и магистърска степен от Лондонското училище по икономика.

    
    

• Представен бе проектът „Компетентностен подход в обучението на студенти по Социална педагогика"
  • В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет се провежда Трети университетски симпозиум „Социалната педагогика в ХХІ век“. Академичният форум се организира от катедра „Социална педагогика и социално дело“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата 

    Форумът събира университетски преподаватели, докторанти, практикуващи специалисти, представители на неправителствени организации и други заинтересовани участници, които в рамките на два дни ще дискутират върху теоретичните измерения, академичните перспективи и практическите проекции на социалната педагогика и социалното дело в България и по света в светлината на глобалните и локалните предизвикателства на столетието.

    
    

    В рамките на научното събитие бе представен и проектът „Компетентностен подход в обучението на студенти по Социална педагогика", финансиран в рамките на проект BG-RRP-2.004-0008-C01 "Софийски Университет - Маркер за Иновации и Технологичен Трансфер (SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост). Проектът се изпълнява от изследователски екип с ръководител доц. д-р Мая Чолакова.

     

    
    

• Научен семинар "Виртуална роботика"
  • Научен семинар "Виртуална роботика"

    На 9 ноември 2023 г., четвъртък от 17:15 в заседателната зала на ФМИ ще се проведе първият научен семинар по проект AI-BEST на тема "Виртуална роботика" с лектор проф. д-р Павел Бойчев ( https://www.researchgate.net/profile/Pavel-Boytchev ). Поканени са всички заинтересовани.

    Представянето ще започне с кратко обсъждане на проблемите със софтуерното реализиране на анимация и как се разрешават в курсовете във ФМИ. Основната част на презентацията ще бъде относно библиотека за виртуални роботи. Работата по нея е инициирана в резултат от Меморандума за сътрудничество между ФМИ/СУ и Университета в Аизу, Япония. Ще бъде показана архитектурата на библиотеката и нейните възможности за създаване и манипулиране на виртуални роботи. Представянето ще премине в представление с демонстрация на разнообразни примери от прости роботи и модели на човешка ръка до автоматично поведение на според данни от виртуални сензори и използване на шлемове за виртуална реалност. В заключение ще бъде оповестено възможност за включване в проекта на преподаватели и студенти с интереси в използването на ИИ за анализ на движения.

    Проектът AI-BEST (AI and Big data for Education, Software and information Technologies) - Приложение на изкуствения интелект и големите данни в образователните, софтуерните и информационните технологии е проект на ФМИ, който стартира през месец юли 2023 г. Проектът е финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01. Основна цел на AI-BEST е изследване и разработване на подходи и технологии за приложение на методите на изкуствения интелект и големите данни в различни области на информатиката и компютърните науки.

    
    

• Семинар на тема „Интелектуалната собственост – ключът към успешния бизнес“
  • Семинар на тема „Интелектуалната собственост – ключът към успешния бизнес“
    

    Хъбът за интелектуална собственост и технологичен трансфер към Софийския университет, съвместно с Патентно ведомство на Република България и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), организират семинар на тема „Интелектуалната собственост – ключът към успешния бизнес“. Целта на обучението, е да предостави знания по ключови въпроси, свързани със закрилата на интелектуалната собственост, както и да осигури теоретични и практически умения, свързани с управлението на интелектуалната собственост и прякото ѝ взаимодействие с научната дейност и бизнеса. Програмата е специално разработена за представителите на академичната общност, чиято дейност е свързана с управлението на интелектуалната собственост в университетите и изследователските организации, изследователите, младите учени и студентите.

    Обучението ще се проведе на 31 октомври 2023 година, от 9:00 до 13:00 часа, в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,в зала 2, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ 15.

    На успешно завършилите курса ще бъде издаден сертификат от Патентно ведомство на Република България и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

    Моля да регистрирате Вашето участие на e-mail: IPHub@feb.uni-sofia.bg , в срок до 30 октомври 2023.

    Програма
    
    

• Учени от Биологическия факултет участваха в четвъртата международна конференция Global Genome Biodiversity Network (GGBN)
  • Учени от Биологическия факултет участваха в четвъртата международнаконференция Global Genome Biodiversity Network (GGBN)

     В периода 17 – 20 октомври 2023 г. ръководителят на научна група Алгология по проект SUMMIT водещият учен доц. д-р Благой Узунов и членовете на групата проф. дбн Майя Стойнева и ас. Кристиан Иванов от Биологическия факултет на Софийския университет участваха в четвъртата международна конференция Global Genome Biodiversity Network (GGBN), която се проведе в Universidad Autónoma de Aguascalientes (Мексико).

    
    

    Българският екип участва с три научни доклада, посветени на Живата водораслова колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, позната в световните бази на културалните колекции с акронима ACUS (Algal Collection of the University of Sofia). Представените доклади са свързани с иновативни методи за пробосъбиране на материали за колекцията, с отражението на водорасловото биоразнообразие на България в ACUS и с икономически ценни водораслови щамове, отглеждани в Колекцията.

    
    

    Глобалната мрежа за геномно биоразнообразие е международна мрежа от институции, които споделят интерес към дългосрочното запазване на геномни проби, представящи разнообразието на нечовешкия живот на Земята. GGBN предоставя платформа за биобанки за биоразнообразие от цял свят, подпомага сътрудничеството както за осигуряване на последователни стандарти за качество на колекции от ДНК и тъкани, така и за подобряване на най-добрите практики за опазване и използване на такива колекции и хармонизиране на обмена и използването на материали в съответствие с националното и международно законодателство и конвенции. От съществена важност е, че Глобалната мрежа за геномно биоразнообразие предоставя на своите членове възможността да направят техните колекции от ДНК и тъкани достъпни за изследване чрез мрежова общност от биобанки за биоразнообразие. По този начин GGBN осигурява надежден и прозрачен достъп до геномни проби за всички чрез рамка за достъп и споделяне на ползи.

    
    

    Поради това участието на екипа от български учени, финансирано от проекта SUMMIT, в проведената международна конференция в Мексико осигури на Водорасловата колекция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ още по-голяма разпознаваемост и популярност на високoпродуктивните български водораслови щамове сред управленската структура на глобалната мрежа за геномно биоразнообразие, в резултат на което ACUS получи специална покана за присъединяване към тази мрежа.

    Поектът SUMMIT е финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост.

    
    

    
    

    
    

• Гл. ас. д-р Калина Пачеджиева взе участие в международната конференция Eurasian grassland conference 2023
  • Гл. ас. д-р Калина Пачеджиева взе участие в международната конференция Eurasian grassland conference 2023
    

    В периода 25 – 29 септември 2023 г. гл. ас. д-р Калина Пачеджиева от Биологическия факултет и член на научната група „Биология на паразитни растения“ с водещ учен доц. д-р Любен Загорчев по проекта SUMMIT, взе участие в международна конференция Eurasian grassland conference 2023 на работната група European dry grasslands (EDGG).

    
    

    Научният форумсе проведе в национален парк Körös-Maros в гр. Сарваш (Унгария). Беше представено изследване за състава, структурата и разпространението на съобществата с високо участие на балканския субендемит Satureja pilosa в България, в които често паразитират видове от род Cuscuta.

    
    

    В рамките на събитието бяха посетени типични за панонския степен ландшафт местообитания (алкални и льосови степи, алкални мочурища и езера) и бяха наблюдавани специфични за откритите алкални повърхности есенни растения. По време на теренното посещение беше установено находище на инвазивния вид Cuscuta campestris.

    
    

    Нейното разпространение в тази част от Панонската равнина представлява голям интерес, тъй като територията се отличава със специфични екологични условия и наличието на халофитни растителни видове, много от които потенциални гостоприемници на Cuscuta.

    
    

    Получената информация относно разпространението на паразитни растителни видове в Европа, установените контакти и събраният вегетативен и семенен материал ще бъдат от голямо значение за изпълнение на работната програма по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС - Next Generation по НПВУ.
    

    
    

    
    

    
    

• Водещи учени по проекта SUMMIT участваха в Европейската нощ на учените в Софийския университет
  • Водещи учени по проекта SUMMIT участваха в Европейската нощ на учените 2023 г. в Софийския университет

    На 29 и 30 септември 2023 г. се проведе Европейската нощ на учените 2023 г., организирана от  Центъра за технологии на информационното общество към Софийския университет „Св. Климент Охридски“  (Проект 101061564 – K-TRIO–HORIZON-MSCA-2022-CITIZENS-01, финансиран от Европейския съюз по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт Европа“).
    

    Събитието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе посветено на 135-годишнината от основаването на Алма матер. Част от учените по проекта SUMMIT, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, със съдействието на ЕС- Next Generation, участваха в събитието и представиха своите изследвания и достижения.

     

    В конферентната зала в Ректората проф. Жил Руе от University of Versailles Saint-Quentin-en-Yvelines, Франция и член на Съвещатетелния борд на SUMMIT, изнесе публична лекция на тема „Университетски класации и високи постижения“.

    
    

     В нея той акцентира върху начина, по който международните университетски класации влияят върху възприятията на широката общественост, студентите, преподавателите, университетското ръководство, както и на бизнеса и дори на правителствата. Той проследи и връзката между класирането и истинските високи постижения.

    
    

    По-късно през деня бе проведена и Кръгла маса на тема „Междукултурно гражданство, европейски ценности и образование“. 

    
    

    Участие в нея взеха проф. Мартин Барет (привлечен учен към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, почетен професор по психология в Университета на Съри, Великобритания, експерт към Съвета на Европа), проф. Майкъл Байръм (изследовател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, почетен професор в Университета на Дъръм, Великобритания), проф. д-р Мария Стойчева, водещ учен на научната група Европейски ценности и социални предизвикателства (EuVaSC) и други учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, г-жа Виолета Добичина, директор на научно-образователния и културен център „Ал Фараби“, както и гости от системата на средното образование – директори на училища, учители по чужди езици, български език и литература, история и гражданско образование.

    
    

    След официалното откриване на Европейската нощ на учените 2023 в Заседателна зала 1 в Ректората водещи учени по проекти, в присъствието на проф. дхн Георги Вайсилов, изпълнителен директор на ИАПО, проф. д-р. Елиза Стефанова, колеги и гости, представиха своите изследвания и се проведоха дискусии по различните изнесени презентации.

     

     Модератор на събитието бе проф. д-р Николай Михайлов, член на Управителния съвет на SUMMIT и ръководител на екипа по публичност на проекта. Той подчерта, че проектът е изключително важен не само за Софийския университет, това е стратегически проект, който финансира науката в България – тази наука, която е в полза на цялото общество. По думите му новата наука може да реши абсолютно всички проблеми, свързани с тайната на живота, бъдещето на климата, с някакви медицински или фармацевтични задачи, които надхвърлят човешките възможности. Проф. Николай Михайлов отбеляза, че вярва в тази наука и че в рамките на това събитие учените ще комуникират своите достижения в рамките на проекта и изрази надеждата си, че ще има интересни презентации и ползотворни дискусии.

     

     Проф. Християн Александров, водещ учен на научната група „Computational Heterogeneous Catalysis“ говори по темата Квантовохимично моделиране на каталитични системи и реакции протичащи върху тях. По думите му най-общо първата му лекция е катализата – това са химични съединения, които променят скоростта на химичните процеси.

    
    

    Проектът е фокусиран върху изясняване на детайлната структура на хетерогенни каталитични системи, както и на механизма на каталитични реакции, които протичат на тяхната повърхност чрез провеждането на квантовохимични изчисления. 

    
    

    Изследваните материали (преходни метали, метални оксиди, зеолити, метал-органични решетки (MOF) и др.) се използват за: (1) преобразуване на вредните автомобилни изгорели газове (CO, NO_x и въглеводороди) в нетоксичните CO₂, H₂O и N₂; (2) съхранение на вредни и парникови газове като CO₂, CH₄ и NO_x; (3) производство на водород от възобновяеми източници на енергия; (4) процеси на азотфиксация.

    Презентация на проф. Александров

    Видео: 

    
    

    
    

    Д-р Сотир Червенков, водещ учен на групата Нови материали и фотоника, направи презентация по темата „Фотониката в съвременните и в бъдещите технологии“.

    Той отбеляза, че фотониката е авангардна научна област, отваряща нови възможности в микро- и нанотехнологиите, медицината, метрологията, фундаменталните изследвания и информационните технологии – от оптични комуникации до квантови компютри.

    
    

    Представени бяха модерни методи за генериране и диагностика на светлина с точно зададени свойства, контрол на режимите й на разпространение и управлението й с метаповърхности, както и изследване на фотоиндуцирани квантови системи.

    Презентация на д-р Червенков

    Видео:

    http://
    

    Презентацията на доц. Гергана Герова, водещ учен на „ Климат, време, природни бедствия и рискове“ бе на тема „Климат, време, природни бедствия и рискове“. 

    
    

    В нея тя говори за изменението на климата и опасните явления, които са две от основните заплахи за обществото на 21 век. Доц. Герова отбеляза, че в световен мащаб през последните две десетилетия опасните метеорологични явления са причинили над 500 000 жертви и над 2 трилиона долара икономически загуби. В доклада й бяха представени съвременните методи за изследване на екстремните прояви на времето и климата в България.

    Презентация на доц. Герова

    Видео:

    http://
    

    
    

    „Въздушно-лазерно сканиране в Археологическия резерват „Сборяново“. Нови перспективи в документирането и опазването на археологически обекти» представи доц. д-р Даниела Стоянова от научната група “Applications for History and Language” с водещи учени доц. Мария Баръмова и проф. Анна-Мария Тотоманова. 

    Видео:

    http://
    

    
    

    Доц. д-р Стелиян Димитров от групата „ Климат, време, природни бедствия и рискове“ също се включи в доклада и представи резулатите от направеното по проекта в „Сборяново“ въздушно-лазерно сканиране и заснемане с фотограметрична камера. В резултат от проведените дейности е направена нова документация на познати вече обекти и са открити неизвестни до този момент недвижими културни паметници.  

    Презентация на доц. д-р Даниела Стоянова и доц. д-р Стелиян Димитров 
    

     Видео:

    http://
    

    
    

    Презентацията на водещия учен на група GROWTH д-р Цветелина Великова, дм бе на тема “Какво ни чака след края на пандемията COVID-19?”. Тя посочи, че пандемията COVID-19 вече е в историята, но данните, които екипът й има за природата на вируса, неговите варианти и имунологичния му отпечатък са все още недостатъчни, за прогнозиране на поведението му.

    Д-р Великова представи данни за епидемиологичните процеси в страната по време на пандемията, имунитета след инфектиране и след ваксиниране, ефективността на COVID-19 ваксините, вкл. при пациенти с автоимунни заболявания, усложнения след COVID-19 (MIS-C, post-COVID) и други.

    Презентация на д-р Великова

    Видео:

    http://
    

    
    

    Видео:

    Доц. д-р Благой Узунов, водещ учен на научната група „Алгология“ представи ACUS - живата водораслова колекция на СУ „Св. Климент Охридски“: пътят напред.

    ACUS е център за биоресурси и организация за стандарти, източник и доставчик на микроводораслови щамове от различни таксономични и екологични групи. Уникалните щамове на колекцията са изолирани от различни субстрати на територията на България и са фонд на биологично разнообразие с важно значение за бъдещите поколения. Развитието на ACUS в рамките на проект СУМИТ павира пътя за иновации за прехода към зелена икономика.

    
    

    Видео:

    http://
    

    Видео дискусия:

    http://
    

    В рамките на дискусиите в Заседателна зала 1 онлайн се включи и проф. Славка Чолакова, водещ учен на научната група Активни формулировки и материали. Нейната презентация бе на тема „Биоразградими сърфактанти: предимства и предизвикателства при тяхното използване“.

    
    

    Проф. Чолакова направи кратък преглед на най-използваните до момента повърхностно активни вещества и причините, налагащи тяхната замяна с по-щадящи природата техни аналози. Разгледани бяха основните проблеми при замяната им и как те могат да бъдат преодолени.

    Проф. Чолакова представи научни резултати от проведените изследвания със захарните естери на мастните кисели и алкил саркозинатите като представители на биоразградимите сърфактанти. 

    
    

    Презентация на проф. Чолакова

    
    

    Доц. дн Любен Иванов Загорчев, водещ учен и ръководител на научната група „Растителни паразити“ изпрати за събитието своята презентация на тема „Паразитни растения – разнообразие и значение“. На нея е представена уникалната група на паразитните растения, които са загубили фотосинтетична способност и са се приспособили към паразитен начин на живот върху други растения, тяхното негативно значение за селското стопанство, но също и уникалното им място в екосистемите. Ще бъдат представени също инвазивните видове и разрушителното им влияние върху биоразнообразието.

    Презентация на доц. Загорчев

    
    

    В края на събитието проф. Елиза Стефанова поздрави всички участници и изрази задоволството си от проведените интересни дискусии, както и от сътрудничеството между отделните научни групи. Тя пожела на всички работата им да продължи и след приключването на проекта SUMMIT.

     

    На следващия ден, 30 септември 2023 г., в Заседателна зала 2 в Ректората проф. дн Десислава Йорданова, водещ учен на научната група Дигитализация на МСП, представи темата си „Дигитализация на малките и средни предприятия“. 

    
    

    В нея тя обърна внимание, че бързото развитие на цифровата икономика през последното десетилетие има важни последици за появата, оцеляването, конкурентоспособността и устойчивото развитие на нови и малки фирми.

    В тази нова среда малките и средни предприятия трябва да предприемат дигитална трансформация, за да останат конкурентоспособни на пазара.

    Бяха представени целите, дейностите и очакваните резултати от научноизследователския проект.

    Презентация на проф. Йорданова

     След всяка от презентациите се проведе и оживена дискусия и водещите учени отговаряха на въпроси.

     

    
    

    
    

• Международно признати учени гостуват в Софийския университет
  • Международно признати учени гостуват в Софийския университет

    В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет бяха проведени дискусии с участието на проф. Майкъл Байръм и проф. Мартин Барет – едни от най-известните европейски учени, изследващи междукултурната комуникация, демократичното гражданство и висшето образование. С поредица от публични и затворени дискусии, те ще допринесат за разбирането на въпроси като връзката между качеството на образованието и класациите на висшите училища, пътя към високите научни постижения, предизвикателствата пред висшето образование в междукултурна среда, ценностите за образованието на бъдещето и други.

    
    

    Събитието бе открито от проф. Мария Стойчева, която е водещ изследовател на изследователския проект Европейски ценности и социални предизвикателства (EuVaSC), финансиран по SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост със съдействието на ЕС- Next Generation.
    

    
    

    Проф. Стойчев отбеляза, че изследователските проекти имат за цел да привлекат учени и изследователи от световна класа, а разговорът с двамата професори ще бъде темата за интернационализацията на образованието и академичните компетенции. По думите й когато студентите се преместят в университет в друга държава, те също се преместват в друга академична култура и затова разговорът ще бъде за академичните междукултурни компетенции, от които се нуждаят студентите, за да постигнат успех в мобилността. Отделна тема на разговорите е и как можем да опишем и впоследствие да помогнем на студентите да придобият такива компетенции.
    Проф. Мария Стойчева представи проф. Майкъл Байръм, който е професор-изследовател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и почетен професор по образование в Дъръмския университет, Англия. Той е влиятелен теоретик на чуждоезиковото образование и междукултурното образование, чието мислене е помогнало за оформянето на политики и изследвания върху педагогическите и учебни програми и практиката на преподаване и изучаване на езици в цяла Европа и извън нея.
    
    В рамките на дискусията с проф. Майкъл Байръм бяха обсъдени различни теми: какво е стимулирало интереса му към академичната междукултурна комуникативна компетентност; каква според него е разликата между преподаването на английски за академични цели и това, от което се нуждаят учениците, ако ще учат на друг език; какви други аспекти на междукултурната компетентност са уместни в допълнение към езика и дискурса и др.
    
    

    Вторият разговор в рамките на събитието бе с проф. Мартин Барет, който е на посещение в Софийския университет като част от сътрудничеството по проекта и бе на тема „Укрепване на демократичните ценности и гражданската ангажираност чрез образование – перспективата на Съвета на Европа“.

    Мартин Барет в момента е професор-изследовател в Софийския университет и почетен професор по психология в Университета на Съри, Обединеното кралство. Той получава дипломите си от университетите в Кеймбридж и Съсекс. Мартин Барет е психолог по развитие и социален психолог, но има силен ангажимент към мултидисциплинарни изследвания. През годините е работил с педагози, социолози, антрополози, политолози и политически анализатори. Изследователските му интереси са насочени към младите хора, етническата принадлежност, нацията и гражданството, обществените предизвикателства, произтичащи от културното многообразие, особено във връзка с децата и младежите, и ролята на образованието за предоставяне на младите хора на компетенциите, които са необходими за демократично и глобално гражданство.

    
    

    Проф. Барет е водещ експерт в Мрежата на съветниците по образователна политика на Съвета на Европа от 2006 г. Оттогава той е работил по много различни проекти за отдела по образование на Съвета на Европа. Всички тези проекти са насочени към насърчаване на междукултурни и демократични ценности сред младите хора и укрепване на техните компетенции за гражданска ангажираност.
    В хода на разговора с проф. Барет той разказа на присъстващите какво представлява Съветът на Европа и каква е връзката му с ЕС, както и защо има интерес към демократичните ценности и гражданската ангажираност; как един учен е попаднал на работа в Съвета на Европа и по какви проекти е работил за тях през годините. Проф. Барет каза повече и за Референтната рамка на компетенциите за демократична култура, какво представлява тази рамка и как се предвижда да се използва. По отношение на прилагането на рамката проф. Барет посочи какви са основните предизвикателства и пречки, които стоят пред нейното възприемане и използване от министерствата на образованието и учителите, а също и какви ефекти се очакват в европейските страни, ако рамката бъде успешно приложена в образователните им системи.
    

    Научните изследователи са на посещение в рамките на проекта SUMMIT, за да дебатират върху европейските ценности и съвременните социални предизвикателства. Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по Националния план за възстановяване и устойчивост. Експертите са в София по покана на научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“, с ръководител проф. д-р Мария Стойчева. Групата работи в рамките на проекта SUMMIT по три основни направления: устойчивост на демокрацията при множество кризи: Изследване на интернализацията на политическите ценности и стабилността на демократичните институции; Европейски конституционализъм по време на конституционна поликриза, извънреден конституционализъм и преходен конституционализъм: подход, основан на ценности; Релевантност и ценности на университетите за бъдещето: иновации в докторската степен в европейски контекст. Малко мащабни изследователски проекти.

    
    

    На 29 септември 2023 г. - в рамките на Европейската нощ на учените 2023 г., в Конферентната зала в Ректората от 10.30 ч. проф. Жил Руе, Университет Версай Сен Кантен ан Ивелин, Франция, член на консултативния съвет на SUMMIT, ще изнесе публична лекция „Университетски класации и високи постижения“.

    На същата дата от 15.30 часа в Конферентната зала ще се проведе Кръгла маса на тема „Междукултурно гражданство, европейски ценности и образование“, с участието на проф. Мартин Барет, проф. Майкъл Байръм, проф. д-р Мария Стойчева и други.

    
    

• Посещение на доц. Загорчев в Центъра за опазване на растителното разнообразие, Сен Пиер, о-в Реюнион
  • Посещение на доц. Загорчев в Центъра за опазване на растителното разнообразие, Сен Пиер, о-в Реюнион

    В периода 18 – 22 септември 2023 г. доц. дбн Любен Загорчев, водещ учен на научна група 3.1.8. „Растителни паразити“ по проект SUMMIT, бе на посещение в лабораторията AMAP lab – botAnique et Modélisation de l’Architecture des Plantes et des végétations на д-р Робин Путо, Център за опазване на растителното разнообразие, Сен-Пиер, о-в Реюнион (Френска задморска територия).

    
    

    В рамките на работната визита бяха ревизирани всички данни за разпространението на пет вида Cuscuta и пълния набор гостоприемници, регистрирани от екипа в рамките на петгодишен период (2018-2023 г) на територията на Република България, както и данните от трите регистрирани хербария на територията на страната.

    Бяха извлечени глобалните данни за разпространението на 170 гостоприемника, налични в GBIF - the Global Biodiversity Information Facility. В процеса на работа бе aдаптиран алгоритъм за моделиране на екологични ниши в R пакет SSDM - Stacked Species Distribution Modelling, използвайки екологични параметри (средна температура, средна преципитация, органичен азот в почвата), човешка дейност (human footprint) и разпространението на гостоприемниците, чрез който беше конструирана карта на вероятното разпространение на петте вида Cuscuta на територията на Република България и на Балканския полуостров. Използваният алгоритъм е значително по-ефективен от широко-използваният MaxEnt (Maximum Entropy) подход.
    

    
    

    По време на визитата бе проведено теренно проучване, в което се установиха няколко находища на Cuscuta в експерименталната станция на лабораторията (включително върху културни видове като ананас) и по крайбрежната ивица. Разпространението на Cuscuta като инвазивен вид на о-в Реюнион представлява значителен интерес, защото тази територия се характеризира с висока степен на ендемизъм на растителните видове (от около 1700 регистрирани растителни вида 237 са ендемитни за острова и още 153 са регионални ендемити, но същевременно около половината от тези видове са интродуцирани) и опазването на биоразнообразието е първостепенна мисия на местните институции. В тази светлина наличието и разпространението на инвазивен паразит е изключително притеснително.
    

    
    

    Установените контакти, събраният семенен материал и адаптираният алгоритъм ще бъдат от първостепенно значение за успешното изпълнение на работната програма по проект SUMMIT.

    Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

     

    
    

    
    

    
    

• Международно признати учени гостуват в Софийския университет през септември
  • Международно признати учени гостуват в Софийския университет през септември

    Някои от най-известните европейски учени, които изследват междукултурната комуникация, демократичните гражданство и, най-общо казано, висшето образование, гостуват на Софийския университет този месец. Професорите Майкъл Байръм, Мартин Барет и Жил Руе ще вземат участие в различни формати и ще обменят опит с колеги от София, млади учени и гости между 27 и 29 септември 2023 г. Научните изследователи са на посещение в рамките на проекта SUMMIT, за да дебатират върху европейските ценности и съвременните социални предизвикателства
    

    С поредица от публични и затворени дискусии, те ще допринесат за разбирането на въпроси като връзката между качеството на образованието и класациите на висшите училища, пътя към високите научни постижения, предизвикателствата пред висшето образование в междукултурна среда, ценностите за образованието на бъдещето и други.

    
    

    Програма

    Експертите са в София по покана на научната група „Европейски ценности и социални предизвикателства“, с ръководител професор д-р Мария Стойчева. Групата работи в рамките на проекта SUMMIT по три основни направления:

    - устойчивост на демокрацията при множество кризи: изследване на интернализацията на политическите ценности и стабилността на демократичните институции;

    - Европейски конституционализъм по време на конституционна поликриза, извънреден конституционализъм и преходен конституционализъм: подход, основан на ценности;

    - Релевантност и ценности на университетите за бъдещето: иновации в докторската степен в европейски контекст. Малкомащабни изследователски проекти.

    Ето и някои акценти от публичната програма на посещението на международните изследователи:

    - 27 септември, 11:00 – 12:00: Публична лекция „Проблеми при създаването на съвместни докторски програми – научно ръководство и оценка“, проф. д-р Майкъл Байръм, изследовател в СУ „Св. Климент Охридски“, почетен професор в Университета на Дъръм, Великобритания;

    - 29 септември, 10.30 – 12.00, Нова конферентна зала на СУ: Публична лекция „Университетски класации и високи постижения“, проф. Жил Руе, Университет Версай Сен Куентин ан Ивелин, Франция, член на консултативния съвет на SUMMIT;

    - 29 септември, 15:30 – 17:30, Нова конферентна зала на СУ: Кръгла маса на тема „Междукултурно гражданство, европейски ценности и образование“, с участието на проф. Мартин Барет, привлечен учен към СУ „Св. Климент Охридски“, почетен професор по психология в Университета на Съри, Великобритания, експерт към Съвета на Европа, проф. Майкъл Байръм, проф. д-р Мария Стойчева и други.

    
    

• Цикъл лекции на проф. Орлин Велев от университета на Северна Каролина
  • Цикъл лекции на проф. Орлин Велев от университета на Северна Каролина

    Гост на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по проект Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer (SUMMIT) е проф. Орлин Велев от университета на Северна Каролина, NC State University. Той е назначен като гост-професор за периода 18 септември – 5 ноември 2023 г. в изпълнение на дейностите, включени в програмата на научна група 3.1.7 „Функционални материали“ с водещ учен проф. Тони Спасов.

    
    

    Предвижда се разработване на нови материали на база биополимери с широк спектър на приложение с екологична насоченост. Проф. Велев ще изнесе и кратък цикъл от лекции, като първата лекция на тема Particles with gecko legs: Soft dendritic colloids for novel types of gels, special coatings and active microplastics cleaners се проведе във Факултета по химия и фармация на 19 септември 2023г.

    Орлин Велев получава докторската си степен в Софийския университет (1996 г.), като същевременно провежда едногодишни изследвания в Япония. След постдокторантура в Университета на Делауеър Велев се присъединява към NC State University през 2001 г. Той има впечатляващ опит в иновативни изследвания в областта на колоидните наноструктури с магнитна, електрическа и фотонна функционалност, биосензори, микрофлуиди и нанопроизводство. Велев има повече от 230 публикации, цитирани над 30 200 пъти (h индекс 80), и е представил повече от 290 поканени лекции и научни доклади. Многобройните му награди включват NSF Career, AIChE Andreas Acrivos Award for Professional Progress и ACS Langmuir Lecturer. Велев е избран за член на ACS Fellow и MRS Fellow.
    

    Проектът SUMMIT e финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ.

• Учени от Софийския университет участваха в конференция на Асоциацията на европейските университети
  • Учени от Софийския университет участваха в конференция на Асоциацията на европейските университети

    Проф. д-р Мария Стойчева, ръководител на научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ в рамките на проект SUMMIT /финансиран със съдействието на ЕС- Next Generation по НПВУ/ и проф. д-р Майкъл Байръм, утвърден изследовател, се включиха в ежегодната среща на Съвета за докторантско обучение към Европейската университетска асоциация в Лахти, Финландия през юни.

    Проф. д-р Мария Стойчева беше лектор на престижната ежегодна среща на Съвета за докторантско обучение към Асоциацията на европейските университети. Събитието се проведе в град Лахти, Финландия между 14 и 16 юни 2023 г. и беше съвместно организирано от Техническия университет Лапеенранта-Лахти и Хелзинкския университет. Професор Стойчева беше ключов лектор в панела на тема „Междукултурна комуникация при научното ръководство и обучението“.

    Проф. д-р Стойчева беше поканена да представи проучване на тема „Опитът от защитата на докторска дисертация. Международно сравнително изследване на окончателния устен изпит”. Тя представи работа върху концепцията за академична междукултурна комуникативна компетентност от Майкъл Байрам и колеги.
    
    Снимки: AKU MATTILA
    

    
    

• Учени от Софийския университет участваха в ХVІ Международен конгрес за изследване на ХVІІІ в. в Рим
  • Учени от Софийския университет участваха в ХVІ Международен конгрес за изследване на ХVІІІ в. в Рим

    От 3 до 7 юли 2023 г. в Рим, Италия, се проведе ХVІ Международен конгрес за изследване на ХVІІІ в., чийто фокус беше върху влиянието на Античността върху идеите на Просвещението „Antiquity and the Shaping of the Future in the Age of Enlightenment" (16th International Congress for Eighteenth-Century Studies "Antiquity and the Shaping of the Future in the Age of Enlightenment").

    Конгресът е най-голямото научно събитие, посветено на изследванията на ХVІІІ век, с над 1200 души участници от цял свят. То се провежда веднъж на всеки 5 години, като домакини на тазгодишното издание бяха университетите „Сапиенца“ и „Тор Вергата“, намиращи се в италианската столица.

    Особено внимание беше обърнато на ролята на Дигиталната хуманитаристика и мястото на Международното общество за изследване на ХVІІІ в. (ISECS) в нейното популяризиране. В тази връзка и част от научната група ICT Applications for History And Language по проект SUMMIT, финансиран със съдействието на ЕС-Next Generation по НПВУ, в лицето на доц. д-р Мария Баръмова (водещ учен на научната група), проф. дин Иван Първев, доц. д-р Иван Вълчев и Кирила Атанасова изнесоха доклади, с които запознаха участниците с работата си по проекта.
    Темата на доклада на Иван Вълчев бе The Ancient Heritage of the Balkans through the18th-century Travellers’ Accounts: Archaeological Monuments and Artefacts from Roman provinces of Thracia and Moesia; Мария Баръмова и Иван Първев са автори на доклада The Ancient Heritage of the Balkans through the 18th-century Travellers’ Accounts: Perceptions and Receptions; Кирила Атанасова и Мария Баръмова – The Ancient Heritage of the Balkans through the 18th-century Travellers' Accounts: Digital Approaches and Research Possibilities.
    
    
    
    
    
    

• Международна нумизматична конференция
  • Международна нумизматична конференция 

     В Аулата в Ректората на Софийския университет започна Международната конференция „Десетата съвместна среща на ECFN & Nomisma.org & Втори Български нумизматични четения“. В нея участват около 200 изследователи от над 20 страни. Научният форум ще продължи до 23 юни 2023 г.

    Партньори в организирането на конференцията са Софийският университет и неговият Исторически факултет, Националният археологически институт с музей – БАН, Първа инвестиционна банка, РИМ София, РИМ Благоевград, ИМ Петрич; финансирането е по проектите SUMMIT, “Древна Тракия в цифри“ ФНИ - МОН, АCCSN и проект 80-10-37/2023 НИС на Софийския университет. Научното събитие е част от календара за честванията на 135 г. от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

    
    

• Откриващо събитие по проекта SUMMIT
  • 
    

    

    Софийският университет „Св. Климент Охридски“ стартира изпълнението на проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“. Проектът е с продължителност от 42 месеца, считано от януари 2023 г. и ще приключи на 30 юни 2026 г. Финансирането е в размер от 44 000 000 лева.

    На 14 март 2023 г. в Националния пресклуб на БТА се проведе откриващо събитие за изпълнението на дейностите по проект SUMMIT, организирано от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Екипът, водещи и привлечени учени по проекта представиха основните цели, които стоят пред него, както и очакваната обществена полза от реализацията на постигнатите резултати.