Представяне по теми

  • Главна

    Сгъване на всички Разгъване на всички

  • Доц. д-р Благой Узунов участва в „Мисия Вода - среща с водещи изследователи и експерти от Мисията на ЕС за океана и водите“

    • Доц. д-р Благой Узунов участва в „Мисия Вода - среща с водещи изследователи и експерти от Мисията на ЕС за океана и водите“


      В периода 22-25 октомври 2025 доц. д-р Благой Узунов от Биологическия факултет на Софийския университет взе участие като специален гост и лектор на събитието „Мисия Вода - среща с водещи изследователи и експерти от Мисията на ЕС за океана и водите“, организирано от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

      Доц. Узунов е водещ учен на научна група 3.1.11 Алгология (Водораслови колекции) по проект SUMMIT (Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.)

       На събитието участваха водещи изследователи и експерти от Мисията за възстановяване на ЕС за океана, моретата и вътрешните води към Европейската комисия, Загребски университет и Софийски университет. Това са членовете на борда на Мисията Ивелина Василева и проф. д-р Ана Гаврилович и учените от Софийския университет проф. дбн Майя Стойнева и доц. д-р Благой Узунов.

       По време на срещата бяха представени актуални екологични политики, научен опит в областта на аквакултурите, рибарството и устойчивото управление на водните екосистеми. Студентите, младите учени и академичният състав на Бургаския държавен университет имаха възможността да се запознаят отблизо с актуалните европейски приоритети и някои от предизвикателствата пред „синята“ наука.

       Доц. Узунов взе участие и в международния форум „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“, който се проведе на 24 октомври 2025 г. в ICCB – Международен конгресен център Бургас. Във форума участваха представители на публичния сектор, академичните среди и морския бизнес. Организатор на събитието бе Община Бургас, в партньорство със Сдружение “ПроспектиМ” и с подкрепата на научната общност, бизнес средите и неправителствения сектор. Форумът постави акцент върху няколко ключови теми - зеления преход, опазването на морската и крайбрежната среда, дигитализацията и насърчаването на иновации в синята икономика. Целта на събитието бе да се превърне в постоянна платформа за обмен на идеи и добри практики, насочени към устойчивото развитие на региона и изграждане на партньорства за бъдещето.

      В обръщението си към участниците в Международния форум “Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ министърът на околната среда и водите Манол Генов посочи, че устойчивото управление и опазване на Черно море изисква реалистични цели и подходи, които балансират икономическите реалности с екологичните изисквания. Той припомни, че България пое председателството на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество на 1 юли тази година, а един от приоритетите е опазване на околната среда и устойчиво управление на морските ресурси. „Целта е да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени, а именно замърсяването на морската среда, загубата на биоразнообразие и насърчаването на устойчиви решения в рибарството и аквакултурите“, подчерта още министър Генов.

      На престижния форум доц. Узунов представи лекция на тема: „Дистанционни методи в изследването на водораслите“.

      По време на дискусионните панели участниците обсъдиха практически стъпки за ускоряване на прехода към устойчив модел на развитие и за укрепване на сътрудничеството между страните от Черноморския регион.


  • Обучение на тема „Жизненият цикъл на медицинското изделие - аспекти на интелектуалната собственост и регулацията“

    • Обучение на тема „Жизненият цикъл на медицинското изделие - аспекти на интелектуалната собственост и регулацията“

      В рамките на проект “Софийски университет - Маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)” на 31 октомври 2025 г. в сградата на Стопанския факултет ( бул. Цариградско шосе 125, бл. 3) ще бъде проведено обучение на български език за преподаватели и служители от Софийския университет на тема „Жизненият цикъл на медицинското изделие - аспекти на интелектуалната собственост и регулацията“ от лектори д-р Димитрия Бозукова и д-р Методи Бозуков, които имат дългогодишен опит в Германия и Белгия в областта на приложните научни изследвания, създаването на стартъпи, разработката, клиничните изпитвания и регулаторната регистрация на медицински изделия.

       Обучението е разделено на три модула, които имат за цел да  представят начина за търсене на патенти, регулаторната стратегия за достъп до пазара и поддържането на жизнения цикъл чрез дейности след одобрение и реализация на продукта. Ще бъдат разгледани процедурите и стратегиите в рамките на контрол на дизайна, процесът на регулаторно одобрение, стратегията за клинично развитие, подходът към реимбурсиране. В края на всеки модул е предвидено разглеждането на казуси с практическа насоченост, имащи за цел обмен на опит с водещите лектори.

       Тъй като местата са ограничени,  желателно е заявка да попълнят само тези, които реално ще се включат в обучението.

       За допълнителни въпроси: ymanolova@uni-sofia.bg и mayalt@uni-sofia.bg

      Програма


  • Представители на екипа по проект SUMMIT участваха в международен семинар за технологичен трансфер

    • В периода 7–12 октомври 2025 г. проф. Соня Милева, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и проф. Теодора Георгиева, взеха участие в семинар на тема „Marketing and Business Development in Knowledge Transfer“, организиран от Alliance of Technology Transfer Professionals (ATTP) в гр. Фаро, Португалия.


      Събитието беше насочено към маркетинга и бизнес развитието на научни резултати, изграждането на партньорства между академичния и индустриалния сектор, както и използването на дигитални инструменти и социални медии за идентифициране на потенциални партньори и инвеститори.

      Сред водещите лектори бяха Jeff Skinner (London Business School, Великобритания), Brechtje Vreenegoor (Wageningen University and Research, Нидерландия) и Alastair Banks (Optix Solutions, Великобритания).


      Участваха представители от 25 изследователски организации от 14 държави. Новите международни контакти с научни организации в Нидерландия, Испания, Португалия, Белгия, Унгария, Хърватия и Кипър ще допринасят за развитието на академично сътрудничество  в областта на технологичния трансфер, обмен на опит за развитие на партньорската мрежа в рамките на проекта SUMMIT и стратегическите инициативи на университета.


      Проектът SUMMIT е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

       


  • Изследователска визита на Центъра за медийни изследвания към ФЖМК в University of Liverpool в рамките на проект SUMMIT

    • Изследователска визита на Центъра за медийни изследвания към ФЖМК в University of Liverpool в рамките на проект SUMMIT

      В периода 21–25 септември 2025 г. екип от Центъра за медийни изследвания към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе изследователска визита в University of Liverpool, Великобритания.

      Посещението се проведе в рамките на дейностите по проект SUMMIT. Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.


      В състава на българската делегация бяха: проф. д-р Веселина Вълканова – декан на ФЖМК, проф. д-р Николай Михайлов, проф. д-р Ефрем Ефремов и докторант Ива Иванова. Българските изследователи обсъдиха с колегите от Ливърпул актуални теми като трансформацията на медийната среда, методите за анализ на медийното въздействие и влиянието на изкуствения интелект върху медиите. Специален акцент бе поставен върху интеграцията на теоретичните и практическите подходи в преподаването на комуникационни дисциплини.


      Посещението предостави възможност за представяне на проектите на Центъра за медийни изследвания, обмен на идеи за съвместни публикации и разработване на бъдещи съвместни академични инициативи. Делегацията се запозна с планираните медийни изследвания Университета в Ливърпул, което ще подпомогне развитието на международното сътрудничество на ФЖМК и обогатяването на преподаването и научната дейност във Факултета.


      Особено ползотворни за развитието, видимостта на емпиричните проучвания и оповестяване на резултатите от работата на Центъра за медийни изследвания към ФЖМК бяха срещите с проф. Катя Балабанова и д-р Вера Славчева-Петкова – водещи учени в областта на медиите и комуникацията. Възможностите за сътрудничество в рамките на международни инициативи като Worlds of Journalism Study и Safety of Journalists' Platform бяха сред темите на срещите. Бяха обменени идеи за съвместни изследователски проекти, както и за партньорство при следващи издания на международни проучвания, свързани с безопасността на журналистите и състоянието на професията в различни географски и политически контексти. Обсъдени бяха и методологически подходи, възможности за съвместни публикации и включване на български казуси в глобалните изследователски инициативи, което се очаква да обогати както нашите, така и международните академични изследвания в областта на журналистиката.

      Визитата откри нови възможности за академично партньорство, съвместни проекти и обмен на знания между България и Великобритания в сферата на медиите и комуникациите.



  • В Софийския университет бе открита нова лаборатория, изградена по проект SUMMIT

    • В Софийския университет бе открита нова лаборатория, изградена по проект SUMMIT


      Във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита нова лаборатория, изградена от изследователската група „ZeoNeo“ с ръководител проф. Валентин Вълчев, привлечен учен по дейност 3.2 от CNRS, Франция, по проект SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) на Софийския университет.

      Проф. Вълчев е бивш президент на Световната Зеолитна Асоциация (СЗА, 2016–2019), посланик на СЗА (2022–2025) и носител на най-високото отличие на СЗА (Donald Breck Award, 2016), също така носител на най-високото отличие на Федерацията на Европейските Зеолитни Асоциации (Baron fon Cronstedt Award, 2014). Проектът е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.


      Новата лаборатория е истинска гордост за екипа на „ZeoNeo“, защото осигурява условия за изследвания на световно ниво и е стъпка напред към научни открития с реално приложение – от чиста енергия и опазване на околната среда до нови материали и иновации в полза на обществото.

      Дейността на лабораторията и нейното значение бе представена в Заседателната зала във Факултета по химия и фармация в присъствието на ректора на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, заместник-ректора акад. Тони Спасов, председателя на НАОА проф. д-р Елиза Стефанова, декана на Факултета по химия и фармация проф. д-р Анела Иванова, координатора научни групи по проект SUMMIT проф. д-р Васил Маринов, член-кор. проф. дхн Георги Вайсилов, преподавател във ФХФ и член на Съвета на Международната зеолитна асоциация, представители на БАН и на факултета.

      Проф. Анела Иванова изрази радостта си да приветства всички на официалното откриване на Лабораторията за каталитични процеси и реакции, разработена в рамките на проекта SUMMIT от изследователската група ZeoNeo под ръководството на проф. Валентин Вълчев – признат в целия свят учен в областта на зеолитите, и изрази радостта си, че новата лаборатория е вече факт. Тя посочи, че е създадена с апаратура, която е липсвала до този момент във факултета.

      Проф. Иванова изрази увереността си, че лабораторията ще бъде използвана пълноценно и ще допринася за затвърждаване на високия авторитет на Софийския университет. Тя обърна внимание, че в лабораторията работи млад и активен екип с фокус в областта на изследване на зеолитите като част от по-широкия клас на каталитичните материали.

      Ректорът на Софийския университет проф. Вълчев изрази задоволството си от откриването на такава лаборатория, защото това е един от добрите ефекти на проекта SUMMIT – възможността за създаване на нова инфраструктура, която да помогне, да разшири възможностите и като изследователски потенциал, и като създаване на кадри. Ректорът изрази надеждата си в следващите години този процес да придобие още по-плътни измерения, да допринесе както за видимостта на Софийския университет, така и за контактите с партньорите му в чужбина, което е изключително важно.

      По думите на ректора това е една от посоките, която университетът трябва да развива в следващите години – все по-тясна интеграция с водещи специалисти в различни области и развитие в изследователско отношение и при обучението на студентите.


      Акад. Тони Спасов също посочи, че проектът SUMMIT е важен за Софийския университет и целта му е да засили научния му потенциал. Той припомни, че чрез него се подпомагат наши и привлечени учени, които да създадат групи заедно с инфраструктура за успешно развитие на своите тематики. Акад. Спасов подчерта, че проф. Валентин Вълчев, който е колега от университета и години работи във Франция, успя в рамките на две години и половина досега да публикува във водещи научни списания, но и да създаде екип и да остави следа в Софийския университет.

      Акад. Спасов изрази увереността си, че новата лаборатория ще се издигне на световно ниво. Той подчерта, че приносите на проф. Валентин Вълчев са съизмерими със световни постижения в областта на природните суровини, които могат да бъдат превърнати, чрез синтез, в едни от материалите на бъдещето. Заместник-ректорът благодари на проф. Валентин Вълчев за усилията и пожела успех на лабораторията.

      Проф. Васил Маринов също отправи поздрав към проф. Вълчев и пожела успех.


      Проф. Иванова представи накратко проф. Валентин Вълчев, като подчерта, че той има дългогодишни изследвания в областта на зеолитните материали и е един от утвърдените на световно ниво авторитети в тази област. Работил е в бившата Централната лаборатория по минералогия и кристалография (ЦЛМК) при БАН (сега Институт по минералогия и кристалография), в университета в Мюлуз, Франция, а след това – в университета в Каен, Франция, където работи и досега. По думите й заниманията му са много активни и нестандартни и постоянно се генерират нови идеи и материали.

      Ръководителят на изследователката група ZeoNeo проф. Валентин Вълчев благодари на всички, присъединили се към откриването на лабораторията, и заяви, че целта й е да синтезира и да адаптира зеолитни материали за енергийния преход.

      В своята презентация проф. Вълчев разказа накратко за зеолитите – природни и синтетични материали, които намират важни приложения в редица отрасли. Зеолитите са кристални материали, изградени от редуващи се канали и пори наподобяващи сграда с коридори и зали. Тези канали и пори увеличават повърхността на зеолитите многократно като за един грам зеолит повърхността може да достигне повече от хиляда квадратни метра. Основни преимущества на зеолитите са тяхната висока термична и химична стабилност, които в комбинация с наличието на активни центрове ги прави изключително ефективни в различни каталитични превръщания. В допълнение, зеолитите се характеризират със специфичен размер на порите и каналите, свойство важно за употребата им като молекулни сита.


      Проф. Вълчев показа, че линейната дължина на каналите на един грам зеолит, е по-голяма от разстоянието между Земята и Слънцето. „Може да си представите колко неща могат да се постигнат с един грам зеолит, който има активни центрове в каналите си“, подчерта ученият.

      Той обърна внимание на ролята на зеолитите в икономиката и в преработката на петрола и от необходимостта за получаване на нови модифицирани зеолитни материали, които да отговорят на нуждите на енергийния преход. „Целта на новата лаборатория, която създадохме, е да отговори на нуждите от нови зеолитни материали като разкрие нови приложения на вече известни зеолитни структури или пък синтезира изцяло нови зеолитни структури отговарящи на предизвикателствата на бъдещите енергийни нужди“, посочи още проф. Вълчев.


      Новата лаборатория ще подобри научната инфраструктура и ще подкрепи текущите изследователски дейности. Тя ще предоставя съвременни условия за работа и развитие на научни проекти в областта на зеолитните материали.

      Проф. Вълчев подчерта, че лабораторията в момента е напълно способна да синтезира, пречиства, модифицира зеолити и да извършва основните тестове, оценяващи потенциала и евентуалните приложения на получените материали. По думите му тази лаборатория заедно с инфраструктурата на Факултета по химия и фармация е комплекс, който е напълно съвременен и може да предложи изследвания на съвременно ниво.

      Той представи екипа си – проф. Росица Николова, доц. Руси Русев, д-р Христина Лазарова, студентката Маги Ангелова, и разказа за някои от получените резултати. Проф. Вълчев се спря на въглеродния двуокис, който се генерира от фермите, от селското стопанство и който е смесен с метан, с азот. „Ако ги разделим подходящо тези три газа, можем да използваме метана като възобновяем енергиен източник, а въглеродният двуокис може да отиде в оранжериите и да подпомогне фотосинтезата“, посочи проф. Вълчев.


      Той обърна внимание и на ролята на зеолитите при опазването на околната среда и се спря на преработката на пластмасите и получаването на нови продукти. Проф. Вълчев акцентира и върху изследване, проведено от неговия екип, касаещо пречистването на водите, както и върху предстоящата работа на екипа.

      Проф. Вълчев обобщи, че зеолитните материали намират приложение в пречистването на вода и въздух, съхранението на газове, каталитични процеси и различни екологични технологии все по-често се разглеждат като ключов инструмент за устойчиви и енергийно ефективни решения – от улавянето на въглероден диоксид и съхранението на водород до зелени химични процеси и преход към възобновяеми енергийни източници.


      Изследователската група „ZeoNeo“ с ръководител проф. Валентин Вълчев, е съсредоточена върху създаването на функционализирани зеолити и зеолитоподобни материали с прецизно контролирани структурни и повърхностни характеристики. Екипът разработва нови материали, които са по-ефикасни катализатори в множество индустриални процеси, които служат за пречистване на газови и водни източници, за съхранение на енергия, за пренасяне и доставка по контролиран начин на лекарствени средства и др.

      Групата работи с широк спектър от структурни типове зеолити – FAU, BEA, MFI, LTL, GIS, LEV и други, както и с ембрионални зеолитни прекурсори с отворена наноструктура.

      Научната дейност обхваща както фундаментални, така и приложни изследвания като основните акценти са проектиране и синтез на материали с различна пореста структура и киселинност; контрол на морфологията и текстурата; йонен обмен и модификация на състава с цел повишаване на каталитичната активност и селективност. За изследванията се използват съвременни методи като рентгенов анализ, газови измервания, термични тестове и електронна микроскопия. Сред най-новите резултати са зеолити, които улавят по-ефективно въглероден диоксид, материали за ефикасно разделяне на газове и носители, позволяващи прецизно дозиране на лекарства и биоактивни вещества.



      В рамките на официалното откриване на лабораторията и в присъствието на официалните гости екипът на проф. Вълчев демонстрира как се работи със специалната апаратура в новата лаборатория.



      Репортаж на Телевизия "Алма Матер".

  • Научен форум: Conference on Advanced Topics in Photonics – CATP’25

    • Научен форум: Conference on Advanced Topics in Photonics – CATP’25

      От 3-ти до 5-ти юли 2025 г. в конферентната зала на сградата на Център по върхови постижения (ЦВП) УНИТе, помещаваща се в кампус Лозенец, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, се проведе второто издание на конференцията Conference on Advanced Topics in Photonics, посветена на съвременните проблеми и постижения във фотониката.

      Тя бе организирана от гл. ас. д-р Любомир Стоянов от Физическия факултет на Софийския университет и финансирана по проект SUMMIT, дейност 3.3 – международно сътрудничество.


      Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) на Софийския университет е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“.

      В научния форум участваха 55 учени, като 12 от тях са от чужбина, а 18 - млади учени или докторанти. В рамките на конференцията бяха изнесени 27 устни доклада и 28 постерни доклада.


      На церемонията по официалното откриване на САТР’25 приветствено слово изнесоха заместник-ректорът на Софийския университет акад. Тони Спасов и деканът на Физическия факултет проф. Георги Райновски.


      Учени от България, Германия, Италия, Испания, САЩ и Австралия представиха своите резултати и дискутираха най-актуалните постижения на науката в различни направления на лазерната физика и фотониката, като нелинейна оптика и екстремна нелинейна оптика, спектроскопия, метаматериали и квантова оптика, сингулярна оптика и много други.


      Специален доклад изнесе Алън Уийкс, генерален мениджър намеждународния инфраструктурен консорциум "Екстремна светлина", който на практика представлява най-голямата научноизследователска инфраструктура в областта на генерирането и приложенията на лазерно лъчение с екстремни интензивности.

      В конференцията взеха участие 55 специалисти (от тях 12 от чужбина), изнасяйки различни по своя вид и насоченост доклади – пленарни, ключови, поканени и постерни.


      Една от идеите на конференцията беше да бъде ориентирана и към младите учени и студентите. По тази причина беше предвидено изтъкнати учени от чужбина и България да представят 6 пленарни и 9 ключови доклади с подробни уводи в съответните научни направления. Това направи техните доклади достъпни и образователни, като представиха пред младите колеги и студенти техните резултати в съответните научни области, в които работят. Пленарни доклади представиха проф. Герхард Паулус (Университет Фридрих Шилер, Йена), проф. Драгомир Нешев (Австралийски национален университет), проф. Христо Иглев (Технически университет Мюнхен), проф. Теньо Попминчев (Университет Сан Диего, Калифорния), д-р Матиас Кюбел (Университет Фридрих Шилер, Йена), академик Александър Драйшу (Физически факултет, Софийски университет).


      Наред с пленарните и ключовите доклади, важна част от САТР’25 бяха и така наречените поканени доклади (12 доклада), които бяха с продължителност от 20 мин. и бяха насочени към докладване на конкретни научни резултати.


      На специална постерна сесия с акцент предимно към докторанти и студенти, техните резултати бяха представени в една приятелска и сравнително неформална обстановка. Научно жури, в състав проф. Драгомир Нешев, проф. Николай Недялков, д-р Калоян Койнов, д-р Валерио Гили и докторант София Калета отличи петте най-добри постера, а организаторите връчиха грамоти за най-добри постерни презентации на заслужилите ги колеги. Всички резюмета на участниците на конференцията са събрани и публикувани в конферентната книжката с резюметата.

       


  • Висок ръст на КОВИД по морето

    • Висок ръст на КОВИД по морето

      Висок ръст на КОВИД по морето отчете мониторинг на патогенните вируси в отходните води, проведен от екипа на научната група „Микробиологични рискове в околната среда“ с ръководител д-р Сергей Иванов.

      Причината вероятно се дължи на туристите и струпването на хора.

      Екипът предупреждава, че рисковете от заболяване с КОВИД не трябва да се пренебрегват и препоръчва при наличие на симптоматика за настинка да не се ходи на плаж и особено в заведенията за обществено хранене.

      Коронавируси се откриват и в София и в Пловдив. Безпокойство предизвиква наличието на хепатити А и Е в отпадните води на Пловдив. Това е доказателство за циркулация на вирусите на „мръсните ръце“ в града. Необходимо е да се вземат мерки за профилактика, и особено за повишаване на хигиената, във временните и уличните обекти за продажба на храни и напитки. Такива мерки са необходими и срещу ентеровирусите и норовирусите, които се откриват във всички тествани градове.

      Очаква се  спад на вирусния товар в населените места край морския бряг за сметка на столицата.



  • Тема 8

  • Тема 9